— Но себаусите са я намерили?
— Да. Рахимере познаваше добре Долината на царете и още приживе е бил избрал едно отдалечено местенце — входът е закътан между скалите и не се вижда от околните пътеки.
— Вероятно бандитите са се натъкнали на него случайно — обади се Сененмут, — както става с повечето големи открития.
— Не, грешите — усмихна се Амеротке. — Още в началото разбрах, че Мафдет е бил капитан на стражата на Рахимере, макар че тогава го отхвърлих като незначителен факт. След смъртта на везира генерал Омендап го е препоръчал за поста в храма на Изида. Вероятно Мена също е имал пръст в назначаването му, но тайно, чрез генерал Сутан. Впоследствие Мафдет е бил привлечен в бандата на Себаус. Той няма как да не е знаел местоположението на гробницата на Рахимере и е издал тайната на Кетра, надявайки се да прибере част от плячката. Дори — съдията сви рамене — може да е знаел за Книгата на тайните. Мафдет е изоставил господаря си тъкмо навреме, за да изглежда в очите на командирите си верен на трона, но после е разкрил всичко на Кетра. За подлия изнудвач информацията е като съкровището за скъперника.
— Разбрахме къде се намира гробницата, едва след като я бяха ограбили — продължи Сененмут. — Стражите в долината намериха входа разбит и саркофагът — отворен. До него е била захвърлена кожена кутия, в каквито се държат ръкописите. Донесоха я в двореца. Можеш да си представиш безпокойството ни. След като скъпоценностите от другите гробници се продаваха в чужбина...
— Какво би попречило на престъпниците да предложат на пазара и Книгата на тайните — Хатусу жадно отпи от водата. — Помисли само какво щеше да стане, ако книгата бе попаднала в ръцете на враговете ми. Щях да бъда представена като развратна кучка, убила съпруга си — протегна ръка и помилва Амеротке по лицето. — Слушах те внимателно, атаката ти беше брилянтна. Личеше си, че Мена се надява на преговори, но борбата бе на живот и смърт. През цялото време се чудех какво точно е знаел генерал Сутан. Дали Мена му е предложил да се включи в бандата? Ах — въздъхна тя, — никога няма да разберем със сигурност. Трябва да намериш книгата, Амеротке, ти си единствената ми надежда. А Мена и Луперна ще бъдат изгорени на кладата. Не се доближавай до него — усмивката й изчезна. — Не искам да се омърсиш с лъжите от Книгата на тайните. Предложи на жената милостива смърт, тя може и да знае нещо. Милост сега и почтено отношение към трупа й.
— А за Мена?
— Прати го право на кладата! — отсече Хатусу. — И името му ще бъде прокълнато завинаги!
Царицата задържа погледа си върху Амеротке, който се питаше какво ли толкова има в Книгата на
тайните и дали някои от нещата в нея не са истина.
След малко той слезе в Дома на оковите. Пазачите от храма обикаляха тесните сумрачни коридори на подземието като вълци, бяха облечени с кожени туники, поясите и кърпите на главите им бяха в цветовете на двореца. Те дори претърсиха съдията. Амеротке обясни, че иска да разпита затворниците, командирът им се усмихна злобно и позволи единствено да види главния писар. Амеротке дръпна дъската, която закриваше процепа на килията, и надзърна. Главният писар Мена бе само по набедрена препаска, главата му бе закрита от качулка, ръцете и краката му бяха приковани към стената. От двете му страни стояха пазачи. Въпреки че лицето му бе скрито, на съдията му се струваше, че усещаше злобния поглед на този толкова умен, но подъл мъж. Приближи се до следващата килия, където се намираше Луперна. Робата й бе мръсна, боите по лицето й се бяха размацали. Амеротке даде знак да отворят вратата и този път веднага се подчиниха. Явно Мена бе чул тракането на ключалката и силният му глас отекна в коридора:
— Няма смисъл да ходите при нея. Глупавата кучка не знае нищо! Само ще ви загуби времето.
Върховният съдия ли е благоволил да дойде? Да, усещам парфюма му, макар че аз предпочитам жасмин.
Вонята в килията бе непоносима, кофата в ъгъла отдавна не бе сменяна. Щом го видя, Луперна се размърда. Сълзите й бяха пресъхнали, взираше се в него напрегнато, устните й се движеха, без да издадат нито звук. Амеротке коленичи до нея.
— Ще говоря с гласа на истината — обяви той. — Не бих могъл да те излъжа, присъдата е смърт — младата вдовица премига, навлажни с език напуканите си устни. — Трябва да решиш как искаш да умреш и да подготвиш душата си за пътуването към Далечния запад. Божествената е склонна да прояви милост.