— Какво предлагате? — прошепна Луперна, сякаш се страхуваше да не я чуе Мена.
— Чаша вино, примесено със сок от блатниче. Ще те отпусне, ще ти се доспи, нищо няма да усетиш. Тялото ти ще бъде откарано в уабета и после — в Дома на красотата. Жреците ще прочетат молитвите и сърцето ти ще бъде покрито със свещения скарабей. Ако желаеш, преди това ще дойде жрец да изслуша изповедта ти и ще ти даде опрощение.
Луперна се взираше в пода.
— Покварата е като цвете — рече тя бавно. — Първо се появява коренът, а след това, преди да се усетиш, избуяват стъблото и листата. Произхождам от добро семейство, бракът ми с генерала бе висока чест, но окото ми бе ненаситно и сърцето го последва. Поддадох се на Хеби и Мена разбра за нас. Имаше доказателства, можеше да ни унищожи, но вместо това той ни предложи друг живот. Станахме част от Кетра. Всичко е там — продължи тя, сякаш говореше на себе си, — в семейните архиви, цялата информация за Долината на царете и за гробниците. Генерал Сутан не знаеше нищо! Мена влизаше свободно в Дома на книгите, четеше каквото си поиска. Често излизаше да язди в долината и след това ни разказваше какво е открил. Постепенно си дадохме сметка, колко много работа върши. В дома ни постоянно идваха ветерани, молеха за ходатайство или услуги. Мена ги отпращаше, но тайно си записваше имената им. Прикриваше следите си майсторски, нищо не го свързваше с тези хора, дори и с убийците, които изпрати след вас.
— И се е срещал със себаусите в храма на Кхнум?
— Не само там. За срещите се обличаше в черно, омотаваше се в широк плащ и се оливаше с жасминов парфюм, любимия му.
— И генералът не е подозирал нищо?
— Не, подозираше, че нещо не е наред, но не можеше да се насили да го повярва. Мена бързо забогатя. Претърсете къщата и ще откриете истинско съкровище, скрито в стените, в пода, над гредите на покрива. Идете при лихварите на пазара, при тях криеше богатствата си под чужди имена. Държеше в юмрука си мен и Хеби. В началото и двамата не искахме да участваме, но постепенно на Хеби му хареса да разполага с много пари. Съпругът ми не бе глупак, започна да ни дебне и да задава въпроси и с това сам си подписа смъртната присъда. Мена измисли целия план, каза, че първоначално подозренията ще паднат върху Хеби, но след това той ще бъде оправдан. Само че — тя въздъхна — се появи този ловец на змии. Наистина ли сте намерили тялото на Хеби?
Амеротке поклати глава:
— Беше номер, исках да ви накарам да се издадете.
— Мена бе скрил трупа в една празна стая. През нощта, след като стражата си тръгна, го изнесохме и го хвърлихме в реката на крокодилите. Тогава разбрах, че сме прокълнати от боговете, усещах как духовете на Хеби и на съпруга ми ни следват в тъмното — замълча за миг. — Ако сте дошли да питате за имена, никога не съм ги знаела. Мена събираше цялата информация, но я пазеше тук — посочи главата си. — Но сигурно вече сте наясно.
— Мена споменавал ли е някога Книгата на тайните?
— Не.
Амеротке разочаровано затвори очи.
— Кълна се, никога не съм чувала за нея — добави бързо Луперна. — Но веднъж, в края на миналия месец, той се похвали, че е намерил безценно съкровище. Бяхме в градината, беше късно през нощта. Хеби поиска да го види, но Мена поклати глава и каза, че съкровището е скрито под грънчарското колело под надзора на жабите. Нищо повече не знам — прошепна тя. — Може ли чаша вода?
Амеротке отиде до делвата, но единият пазач го спря, взе черпака, опита водата и едва след това му подаде чашата. Луперна отпи жадно.
— Нищо повече не знам — повтори тя уморено. — Научихте ли достатъчно, за да се смилите над мен?
След като излезе от килията, Амеротке се върна в кабинета си. Залата на двете истини бе празна,
възглавничките, масичките и столовете бяха подредени, нямаше и следа от избухналото преди малко насилие. Личната стража на фараона бе навсякъде, дори и пред кабинета на съдията. Вътре Шуфой го чакаше пред чаша бира. Амеротке свали робата си и седна до него. Подпря гръб на стената и предаде с две думи разказа на Луперна. Шуфой объркано поклати глава, нищо не му идваше на ум. Съдията слезе отново в Дома на оковите. Щом го чу, Мена пак се разкрещя гръмогласно. Луперна през сълзи го увери, че не знае какво означава грънчарското колело, макар че според Хеби било някъде в къщата.
— Възможно ли е да е храмът на Кхнум? — попита Шуфой, когато господарят му се върна.
— Но там няма грънчарско колело — отвърна разсеяно Амеротке. — Нито пък жаби, дори и по стенописите. Трябва да е някъде в дома на генерал Сутан.
По-късно през деня Амеротке и стражите претърсиха къщата на генерала. Обиколиха всяка стая, изровиха цветните лехи, окосиха тревата в овощните градини, обърнаха дюшемето на беседките, гмуркачи се спуснаха в езерцата. Слугите ги наблюдаваха изплашено. Съдията искрено се възхищаваше на изобретателността на Мена. Скритите скъпоценности нямаше как да свържат главния писар с кражбите в Долината на царете. Мена бе обърнал цялата плячка в злато, сребро и скъпоценни камъни, които лесно можеше да носи при бягство.