II
След още три дни мис Марпъл писа на мистър Бродриб. Писмото беше кратко и съвсем конкретно:
Уважаеми мистър Бродриб,
Обмислих предложението на покойния мистър Рафиъл, което той ми направи чрез Вас и реших да го приема. Ще направя всичко възможно, за да изпълня желанието му, макар и никак да не съм сигурна, че ще успея. Всъщност дори не виждам как бих могла да успея. В писмото му няма конкретни указания и не съм получила никакви други инструкции. Ако разполагате с някаква неизвестна за мен информация, която би могла да хвърли повече светлина върху всичко това, бих се радвала да я получа, но вероятно не е така, защото досега бихте ми я предоставили.
Предполагам, че преди да умре, разсъдъкът на мистър Рафиъл е бил в добро състояние? Смятам, че имам право да попитам, дали в последно време не е било извършено престъпление, което да е засягало по някакъв начин личните или деловите му отношения? Изразявал ли е пред вас гняв или неудовлетворение от някой пропуск в правосъдието? Ако е така, смятам че имам право да ви помоля да ме уведомите за това. Случвало ли се е напоследък някой от неговите близки и познати да преживее трудни времена, да е станал жертва на несправедливост или нечестно отношение?
Сигурна съм, че ще разберете защо се интересувам от тези неща. Сигурна съм, че и самият мистър Рафиъл не би очаквал от мен нищо друго.
III
Мистър Бродриб показа писмото на мистър Шустър, който се облегна на стола си и подсвирна.
— Значи приема, така ли? Интересна старица — каза той и добави: — Предполагам, че все пак има някаква представа за какво става дума.
— Изглежда няма — отговори мистър Бродриб.
— Ще ми се ние да имахме — продължи мистър Шустър. — Рафиъл беше стар проклетник…
— Труден човек — съгласи се мистър Бродриб.
— Нямам никаква представа какво иска от нея, а ти?
— Аз също. Той не искаше да имам, струва ми се.
— Е, постарал се е да създаде колкото се може повече трудности. Не виждам никакъв шанс някаква си стара бабка от провинцията да успее да разгадае мислите на един мъртвец и да се досети какво си е фантазирал. А не ти ли се струва, че я подвежда? Че й се подиграва? Че се е пошегувал? Може би тя си мисли, че няма равна на себе си при решаването на проблемите в селцето, и Рафиъл е решил да й даде добър урок.
— Не — възрази мистър Бродриб. — Рафиъл не би направил такова нещо.
— Понякога се държеше като истински дявол — каза Шустър.
— Да, но… В този случай мисля, че е бил напълно сериозен. Нещо го е безпокояло. Всъщност, сигурен съм, че нещо го безпокоеше.
— Но не ти каза какво е то?
— Не не ми каза.
— Тогава как, по дяволите, би могъл да очаква, че…
— Шустър замълча.
— Не би могъл да очаква, че от тази работа ще излезе нещо — каза мистър Бродриб. — Чудя се, откъде ли ще започне тя…
— Ако питаш мен, Рафиъл се е пошегувал.
— Двадесет хиляди лири не са малко пари.
— Да, но ако е бил сигурен, че тя няма да се справи?
— Не. Не може да е бил толкова непочтен. Трябва да е бил убеден, че има начин тази жена да открие каквото трябва.
— А какво ще правим ние?
— Ще чакаме — отговори мистър Бродриб. — Ще чакаме и ще видим какво ще се случи. В края на краищата все нещо ще стане.
— Имаше и още някакви запечатани документи, нали?
— Драги Шустър — каза мистър Бродриб, — мистър Рафиъл имаше доверие в дискретността и етичността ми като адвокат. Тези запечатани документи могат да бъдат отворени само при определени обстоятелства, които в момента не са налице.
— И едва ли някога ще бъдат — отговори Шустър. С това разговорът приключи.
IV
Мистър Бродриб и мистър Шустър имаха щастието да водят пълноценен професионален живот. Мис Марпъл нямаше този късмет. Тя плетеше, размишляваше и понякога излизаше на разходка, придружавана от Чери.
— Знаете какво каза докторът! Не бива да се преуморявате!
— Аз ходя много бавно — отговори мис Марпъл — и освен това не правя нищо. Искам да кажа, нито прекопавам, нито плевя. Просто движа краката си и се чудя за някои неща.
— Какви неща? — попита Чери заинтригувана.
— Ще ми се сама да знаех — отговори мис Марпъл и помоли Чери да й донесе още един шал, тъй като духаше студен вятър.
— Не знам какво я тормози — каза Чери на мъжа си същата вечер, когато сложи иред него чиния ориз и варени бъбреци — китайска вечеря.
Съпругът й кимна одобрително.
— С всеки изминат ден готвиш по-добре и по-добре — отбеляза той.