Уважаема мис Джейн Марпъл,
Следвайки инструкциите на покойния мистър Рафиъл, Ви изпращаме това писмо, относно обиколка №37 на нашата агенция, която тръгва от Лондон следващия четвъртък, 17-ти.
Ако имате възможност да дойдете до нашия лондонски офис, мисис Сандборн, която ще придружава пътуващите, с удоволствие ще Ви съобщи всички подробности и ще отговори на въпросите Ви.
Нашите обиколки обикновено продължават две или три седмици. Според мистър Рафиъл, тази, която ви предлагаме, ще представлява особен интерес за Вас, тъй като с нея ще посетите част от Англия, в която той смята, че не сте били никога досега, а също и някои много живописни местности и градини. Той се погрижи да Ви осигурим най-добрите условия и удобства, с които разполагаме.
Ще се радваме, ако ни уведомите в кой ден, ще е възможно да дойдете в офиса ни на „Бъркли стрийт“ в Лондон.
Мис Марпъл запомни телефонния номер, сгъна писмото, мушна го в чантата си и се обади на двама познати. Единият беше ползвал услугите на „Известни постройки и градини“ и й ги препоръча горещо, а другият, макар и да не беше се възползвал лично от тях, беше чул много добри отзиви. Каза й, че всичко е много добре организирано и макар и да са малко скъпички, пътуванията не са изтощителни за възрастните хора. След това мис Марпъл се обади в офиса на „Бъркли стрийт“ и каза, че ще отиде там следващия вторник.
На другия ден повдигна въпроса пред Чери.
— Може би ще замина, Чери — каза й тя. — На екскурзия.
— Екскурзия? Да не би в чужбина с някоя от организираните групи?
— Не в чужбина. В Англия — отговори мис Марпъл. — Ще посетим някои исторически места и градини.
— Смятате ли, че на вашата възраст това е уместно? Това пътуване може да бъде много уморително. Понякога се ходи пеша с мили.
— Здравето ми е много добро — отговори мис Марпъл. — Освен това при подобни екскурзии се осигурява достатъчно време, за да могат по-възрастните и слаби хора да си почиват.
— Трябва да се пазите много, това е всичко — каза Чери. — Не искам да получите сърдечен пристъп, дори и в момента да гледате някой особено красив фонтан или нещо друго. Знаете, че сте малко възрастна за такова приключение. Извинете ме, ако съм груба, но не ми се ще да умрете само защото сте прекалили с нещо такова.
— Мога да се грижа за себе си — отсече мис Марпъл с известно достойнство.
— Добре — отговори Чери. — Просто трябва да се пазите.
Мис Марпъл подреди нещата си в един куфар, замина за Лондон и си взе стая в скромен хотел („Ах! — помисли си тя. — Какъв чудесен хотел беше «Бъртрам»! Е, стига вече. Трябва да забравя тези неща. «Св. Джордж» също е много добър.“). В уреченото време тя отиде в офиса на „Бъркли стрийт“, където една приятна жена на около тридесет и пет години стана, за да я посрещне, представи се като мисис Сандборн и й каза, че отговаря за въпросния тур.
— Мога ли да считам — попита мис Марпъл, — в моя случай този тур…
Мисис Сандборн долови лекото й смущение и отговори:
— О, да. Може би трябваше да ви обясня в писмото, което ви изпратихме. Всички разходи са платени от мистър Рафиъл.
— Знаете ли, че той почина? — понита мис Марпъл.
— Да, но всичко беше уредено преди смъртта му. Той ни каза, че здравето му е силно разклатено и че желае да направи нещо добро за негова приятелка, която не е имала възможността да пътува, колкото би искала.
II
Два дни по-късно мис Марпъл, с чантата си в ръка, след като предаде елегантния си куфар на шофьора, се качи на един от най-луксозните и удобни автобуси, които пътуваха на северозапад от Лондон. Започна да проучва списъка на пътниците, приложен към луксозната брошура, в която се описваха подробности за маршрута и програмата за всеки ден, даваха се сведения за хотелите и ресторантите но пътя, за забележителностите, които щяха да разглеждат, а също и алтернативни възможности за някои от дните. Макар и да не беше изрично подчертано, ставаше ясно, че основната програма е по-подходяща за млади хора, а алтернативната — за по-възрастните, за хора с болни крака, страдащи от артрит или ревматизъм и които предпочитат да седят на едно място, вместо да ходят на големи разстояния или да се изкачват ио възвишения.
Мис Марпъл прочете списъка на пътниците и ги огледа. Не беше много трудно да направи това, защото повечето от останалите правеха същото. Наред с останалите, хората оглеждаха и нея. Но никой, доколкото можеше да прецени, не й обърна особено внимание.
мисис Райзли-Портър
мис Джоана Крофърд
полковник Уокър и мисис Уокър
мистър и мисис X. Т. Бътлър