Мис Марпъл престана да пише, сложи възглавничка зад гърба си и след това продължи:
„Трябва да се опитам да подредя колкото се може по-логично всички факти, свързани със задачата, която приех да изпълня. Нещата, които зная досега, или «инструкциите», както биха ги нарекли военните, са крайно недостатъчни. На практика се равняват на нула. Така че мога да си задам един въпрос: За какво всъщност става дума? Отговорът е: Не зная. Интересно и любопитно. Странна идея на мистър Рафиъл, особено като се вземе предвид колко успешен беше бизнесът му. Той иска от мен да позная, да използвам интуицията си, да откривам и спазвам напътствията, които са ми дадени по някакъв начин.
И така, пункт 1: Ще получа напътствия. Напътствия от мъртвец. Пункт 2: Става дума за справедливост. Трябва или да премахна някаква несправедливост, или да победя злото, като го предам на наказание. Това би могло да обяснява думата «Немезида», дадена ми от мистър Рафиъл.
След като ми бе обяснено какво трябва да правя по принцип, получих първото си истинско напътствие. Преди смъртта си мистър Рафиъл е уредил да замина с обиколка номер 37. Защо? Ето този въпрос трябва да си задам. Дали поради някакви географски причини? Може би има връзка с някоя от историческите постройки, които ще посетим. Може би там се крие загадката. Или може би в някоя градина или пейзаж по пътя? Това ми се струва малко вероятно. По-вероятно ми се струва да търся отговора сред хората в автобуса. Никой от тях не познавам лично, но поне един от тези хора трябва да е свързан с ребуса, който трябва да реша. Някой от нашата група е свързан с убийство или засегнат от него. Някой разполага с информация за потенциалната жертва на някакво убийство или има връзка с нея. Не е изключено някой от тях да е убиец, но засега няма никакви улики.“
Мис Марпъл внезапно престана да пише и поклати глава. Засега беше доволна от анализа си.
И си легна отново.
После добави в бележника си:
„Тук свършва първият ден.“
ГЛАВА 6
Любов
На следващата сутрин посетиха една неголяма къща от времето на кралица Ан. Пътуването до нея не беше много дълго и уморително. Постройката беше очарователна на вид, с интересна история и много красива, необикновено оформена градина.
Ричард Джеймсън, архитектът, беше възхитен от изящната конструкция на къщата и тъй като беше от хората, които обичат да слушат собствения си глас, започна да спира в почти всяка стая, през която минаваха, да посочва всеки по-особен орнамент, да споменава дати и архитектурни стилове. Някои хора от групата, в началото заинтригувани, впоследствие започваха леко да нервничат от монотонната до известна степен лекция. Някои дори изостанаха назад и се отделиха от останалите. Местният екскурзовод, който ги развеждаше, не беше особено очарован от факта, че един от екскурзиантите е узурпирал професията му. Той направи няколко опита да вземе нещата в свои ръце, но мистър Джеймсън беше непреклонен. Екскурзоводът направи един последен опит.
— В тази стая, дами и господа, така наречената „Бяла гостна“, някога е бил намерен труп. Млад мъж, пронизан с кинжал, проснат пред камината. Било е през хиляда седемстотин и някоя година. Говори се, че лейди Мофът, тогавашната господарка, имала любовник. Той влизал през една малка странична врата, изкачвал се по стръмно тайно стълбище и влизал през тайния вход, който се е намирал тук до камината. Сър Ричард Мофът, съпругът на дамата, бил в чужбина, но неочаквано се завърнал и ги заварил заедно.
Екскурзоводът замълча гордо. Беше доволен от реакцията на публиката, която се зарадва на възможността да си почине от архитектурните подробности, които бяха принудени да слушат досега.