Мистър Рафиъл. За него мислеше мис Марпъл, когато гледаше към градината с невиждащи очи. Мистър Рафиъл? Тя чувстваше, че вече е по-близо до решаването на задачата, с която се бе заела. Мистър Рафиъл беше човек, който планираше всичко. Планираше нещата така, както планираше финансовите си операции. Както би се изразила прислужничката й Чери, той е имал някакъв проблем. Когато Чери имаше проблеми, тя често се съветваше с мис Марпъл.
Мистър Рафиъл очевидно не е бил в състояние да се справи с проблема си без чужда помощ и това го е карало да се ядосва, предполагаше мис Марпъл, защото обикновено е решавал проблемите си сам и е предпочитал да бъде така. Но сега е бил прикован към леглото, умиращ. Можел е да уреди финансовите си дела, да се среща с адвокатите, със служителите си, с приятелите и роднините си, които е искал да види, но е имало нещо или някой, за когото не е можел да се погрижи. Проблем, който е искал да реши, но не е можел, план, който е искал да осъществи. Очевидно парите не са били в състояние да помогнат, а също търговските сделки и адвокатите.
„И си е спомнил за мен“ — каза си мис Марпъл.
Тя все още беше изненадана. Много изненадана. Все пак сега й се струваше, че писмото му е недвусмислено. Според него тя притежаваше нужните способности, за да се справи с нещо, и това нещо беше или престъпление, или свързано с престъпление. Единственото, което той знаеше за нея освен това беше, че обича градинарството. Е, едва ли мистър Рафиъл искаше от нея да реши градинарски проблем. По-скоро си е спомнил за нея във връзка с престъпленията. Престъпленията на онзи остров и престъпленията недалеч от дома й. Къде?
Мистър Рафиъл бе организирал изпълнението на плана си. Най-напред беше уговорил с адвокатите си да й предадат писмото след определено време. Те бяха изпълнили задачата си. Писмото беше добре обмислено. Разбира се, щеше да е много по-просто, ако направо й бе казал какво иска от нея и защо го иска. Беше изненадана, че преди смъртта си не я бе повикал… може би с повече или по-малко заповеднически тон, уверявайки я, че е на смъртно легло, щеше да настоява, докато не се съгласи да направи, каквото иска от нея. Но ако го беше направил, нямаше да бъде той, мислеше мис Марпъл. Не че не можеше да заповядва — едва ли някой умееше това по-добре от него, но явно заповедите тук не вършеха работа и тя беше сигурна, че не е искал да я моли за услуга, да настоява да премахне някакво зло. Не. Той не би постъпил така. Искал е, както през целия си живот, да плати за това, което желае. Искал е да й плати и следователно да я заинтригува достатъчно, за да свърши нужната работа с удоволствие. Именно да я заинтригува, а не да я изкуши с парите си. Да събуди интереса й. Според нея той не си бе казал: „Предложи й достатъчно и тя веднага ще се заеме“. Той много добре знаеше, че сумата ще й се стори добра, но че от друга страна, тя не е финансово притеснена. Милият й племенник Реймънд винаги би се погрижил за нея, ако й потрябваше по-голяма сума, например за някакъв ремонт на къщата, за консултация със скъпо платен лекар специалист или за нещо друго. Не, парите трябваше да предизвикат любопитството й, да събудят у нея емоции, подобни на тези, които карат хората да залагат на конни надбягвания. Човек никога не може да се сдобие с толкова много пари, освен ако няма късмет.
Все едно, мислеше мис Марпъл, от късмет щеше да има нужда, а също и от сериозни усилия. Трябваше да мисли много и внимателно, и може би щеше да бъде изложена и на някаква опасност. Но трябваше сама да разбере за какво става дума. Може би не е искал да й каже направо, защото не е искал да й влияе? Много трудно можеш да кажеш нещо на някого, без да проличи собственото ти мнение по въпроса. Може би мистър Рафиъл не е бил уверен, че мнението му е правилно? Подобно нещо не беше напълно в неговия стил, но не беше изключено. Може би е смятал, че способността му да преценява, повлияна от болестта, вече не е така добра както някога. И мис Марпъл, неговият посредник, неговият платен служител, трябваше да прецени нещата сама, да стигне до свои собствени заключения. Е, вече беше време да направи някои заключения. С други думи, отново към въпроса: За какво всъщност става дума?