— Вече съм напълно готова — каза мис Марпъл и затвори капака на куфара си. — Ще сляза веднага, за да поговоря с мистър Прайс.
Клотилд взе куфара.
— Нека ви помогна — каза тя. — Нищо не ми пречи да го нося. Елате долу с мен и внимавайте по стълбите.
Мис Марпъл слезе. Емлин Прайс я чакаше. Косата му беше още по-рошава от обикновено, носеше кожено яке, модни ботуши и изумруденозелен лъскав панталон.
— Такова нещастие — каза той, като улови ръката на мис Марпъл. — Помислих си да дойда лично и да ви кажа за злополуката. Предполагам, че мис Брадбъри-Скот вече ви е казала… Мис Темпъл, знаете я, училищната директорка. Не знам точно какво е правила и как се е случило, но някакви камъни, по-скоро скали, са се срутили отгоре и са я съборили в пропастта. Доста е стръмно онова място. Закараха я в болница с мозъчно сътресение. Доколкото разбрах, тя е в много тежко състояние. Както и да е, програмата за днес се отменя и ще останем тук и тази нощ.
— О, Боже! — каза мис Марпъл. — Съжалявам! Наистина съжалявам!
— Решиха да не продължаваме днес, защото трябва да изчакат резултатите от болницата. Ще променим програмата малко, така че може би утре няма да ходим до Грейнджмиъринг, за което казват, че и без това не било интересно. Мисис Сандборн отиде в болницата рано тази сутрин, за да види какво е положението. Ще дойде при нас в хотела към единадесет часа, за кафето. Помислих си, че може би вие също ще искате да дойдете, за да чуете последните новини.
— Разбира се, че ще дойда — отговори мис Марпъл. — Още сега. Веднага.
Тя се обърна, за да се сбогува с Клотилд и мисис Глин, които бяха в стаята.
— Не зная как да ви се отблагодаря — каза мис Марпъл. — Бяхте толкова мили! Беше ми много приятно, че прекарах две нощи при вас. Чувствам се отпочинала. Какъв неприятен инцидент!
— Ако желаете да останете още една нощ — каза мисис Глин, — сигурна съм, че…
Тя погледна сестра си.
На мис Марпъл, чието периферно зрение беше много добро, й се стори, че в очите на Клотилд се появява неодобрение. Стори й се, че тя дори поклати отрицателно глава, но движението беше почти незабележимо. Мис Марпъл си помисли, че иска да накара сестра си да млъкне.
— … макар че, предполагам предпочитате да се присъедините към групата и да…
— О, да. Мисля, че така ще е по-добре — отговори мис Марпъл. — Така ще зная какви са плановете и какво да правя… А пък не е изключено и да мога да помогна с нещо. Човек никога не знае… Благодаря ви много още веднъж. Предполагам, че няма да е трудно да си взема стая в хотела?
Тя погледна Емлин, който каза:
— Няма да има проблем. Днес се освободиха няколко стаи и няма кой да ги заеме. Струва ми се, че мисис Сандборн запази стаи за всички от групата за довечера, а пък утре ще видим… ще видим какво ще се случи с всичко това.
Мис Марпъл благодари още веднъж и се сбогува. Емлин Прайс взе багажа й и закрачи напред с доста добро темпо.
— Хотелът е на първата пряка вляво, точно зад ъгъла — каза той.
— Да, вчера минах покрай него, струва ми се. Горката мис Темпъл. Надявам се да не е пострадала много.
— Мисля, че е — каза Емлин Прайс. — Разбира се, знаем какви са лекарите и болничният персонал. Винаги казват едно и също: „Състоянието й е такова, каквото трябва да се очаква“. Тук няма болница. Наложи се да я откарат в Каристаун, на около осем мили. Както и да е, докато уредим формалностите в хотела, мисис Сандборн ще се върне с новините.
Влязоха в хотела и завариха групата събрана в ресторанта, където сервираха кафе, кифлички и пасти. Мистър и мисис Бътлър разговаряха.
— Каква ужасна трагедия — каза мисис Бътлър. — Твърде неприятно, нали? Точно когато бяхме толкова щастливи и се радвахме на всичко. Горката мис Темпъл! А винаги съм си мислела, че умее да пази равновесие. Но човек никога не може да е сигурен, нали, Хенри?
— Наистина не може — отговори Хенри. — Така е. Чудя се, дали да не изоставим групата и да се прибираме веднага… И без това остана малко време… Може би ще е най-добре да прекратим екскурзията… Струва ми се, че преди да продължим, може да възникнат някои проблеми… Докато научим нещо определено… Ако това нещо се окаже толкова сериозно… фатално, разбираш ме, нали? Е, искам да кажа, че може да има следствие или нещо такова…
— О, Хенри! Не говори такива ужасни неща!
— Сигурна съм — каза мис Кук, — че сте прекален песимист, мистър Бътлър. Едва ли положението е толкова сериозно.
Мистър Каспар каза с чуждия си акцент:
— Но положението наистина сериозно! Чул вчера. Когато мисис Сандборн говорила по телефон с доктор. Много, много сериозно. Казват, имала сътресение… лошо, лошо сътресение. Специален доктор идва да преглежда нея и види дали оперира или невъзможно. Да, нейно положение много лошо.