— Може би.
— Тук има и други, които се интересуват от градини.
— Или твърдят, че се интересуват от градини.
— А! — възкликна професор Уонстед. — Значи сте забелязали и това? Е, задачата ми беше най-напред да ви наблюдавам, да гледам какво правите и да съм наблизо, ако се появи заплаха от… позволете ми да се изразя грубо… от някаква мръсна игра. Сега, обаче, нещата малко се промениха. Предполагам, че сега трябва да решите дали съм ваш съюзник или съм ваш враг.
— Може би сте прав — каза мис Марпъл. — Това, което ми казахте, е много ясно, но все още не зная нищо за вас, от което бих могла да съдя. С покойния мистър Рафиъл, предполагам, сте били приятели?
— Не — отговори професор Уонстед. — Не бяхме приятели с мистър Рафиъл. Виждали сме се един-два пъти. Първия път беше на едно събрание на болничния комитет, а втория — пак нещо такова. Знаех кой е той. Той, доколкото разбрах, също е знаел кой съм аз. Мис Марпъл, ако ви кажа, че в средите, в които се движа, аз се ползвам с известна слава, вероятно ще си помислите, че съм самохвалко.
— Едва ли — отвърна тя. — Струва ми се, че ако кажете такова нещо за себе си, ще си помисля, че вероятно казвате самата истина. Лекар ли сте?
— А! Проницателна сте, мис Марпъл. Да, много сте проницателна. Наистина имам медицинска диплома, но освен това имам и защитена специалност. Аз съм едновременно патолог и психолог. У себе си нямам никакви документи. Предполагам, че ще трябва да ми се доверите до известна степен, макар че мога да ви покажа писма, адресирани до мен, дори официални, които биха могли да ви убедят, че казвам истината. Занимавам се със специална работа, свързана със съдебната практика. И да се изразя на обикновен език, нека ви кажа, че се интересувам от различните типове криминална психика. Изучавам тези проблеми вече от доста години. Писал съм и книги по тези въпроси, някои от които са възбуждали остри дискусии, други са привличали мои привърженици. Напоследък не работя много напрегнато. Пиша материали по специалността си, преди всичко за някои неща, които ми се струват интересни. От време на време наистина попадам на интересни неща, неща, които бих искал да проуча по-внимателно. Но сигурно ви отегчавам?
— Ни най-малко — отговори мис Марпъл. — Надявам се, след като ви изслушах, че може би ще успеете да ми обясните някои неща, които мистър Рафиъл не счете за нужно да ми обясни. Той поиска от мен да се заема с нещо, но не ми даде никаква друга полезна информация. Остави ме да приема и да се заема с него, както се казва, при пълна тъмнина. Строи ми се доста глупаво от негова страна да постъпи по този начин.
— Но вие приехте?
— Да, приех. Ще бъда съвсем честна с вас. Имаше финансов стимул.
— Той имаше ли значение за вас?
Мис Марпъл остана мълчалива за момент, след което каза бавно:
— Може и да не ми повярвате, но всъщност нямаше.
— Не съм изненадан. Все пак интересът ви беше събуден, нали? Това ли искате да кажете?
— Да. Интересът ми беше събуден. Не познавах мистър Рафиъл много добре, само бегло, но прекарахме заедно известно време на един остров в Карибско море. Виждам, че повече или по-малко знаете за това.
— Зная, че там сте се запознали с мистър Рафиъл и… нека се изразя така, там сте си сътрудничили.
Мис Марпъл го изгледа с доста голяма неувереност.
— Той ли ви каза това? — поклати тя глава.
— Да, той ми го каза — отговори професор Уонстед. — Каза ми, че имате удивителен талант да се справяте с криминални проблеми.
Мис Марпъл го погледна и вдигна вежди.
— Предполагам, че това ви изглежда малко вероятно — каза тя. — И ви изненадва?
— Рядко си позволявам събитията да ме изненадват — отговори професорът. — Мистър Рафиъл беше много умен и проницателен човек. Познаваше хората, добре. Смяташе, че и вие притежавате същото качество.
— Не бих казала това за себе си. Просто някои хора ми напомнят за други хора, които познавам и затова бих могла да предположа някои възможни техни реакции и действия. Ако смятате, че зная кой знае какво за целта на присъствието ми тук, много се лъжете.
— По-скоро случайно, отколкото преднамерено — каза професор Уонстед, — тук се оказахме на много подходящо място за разговор на определена тема. Струва ми се, че никой не ни гледа, не би било лесно някой да ни подслушва, не сме близо до прозорец или врата, над нас също няма прозорец. Можем да говорим спокойно.
— Бих се радвала, ако го направим — каза мис Марпъл. — Искам да подчертая факта, че нямам никаква представа какво правя тук или какво би трябвало да правя. Също така не зная, защо мистър Рафиъл е искал да бъде така.