— Значи не научихте нищо по време на престоя си в дома им?
— Научих фактите, които току-що ми разказахте. Но не от сестрите, а от една възрастна прислужничка, която е била тук още по времето на чичото. Само беше чувала за мистър Рафиъл, но за убийството ми разказа надълго и нашироко. Всичко започнало с пристигането на сина на мистър Рафиъл, който не бил стока… След това момичето се влюбило в него и той го удушил… Колко тъжно и трагично било и така нататък… Беше доста словоохотлива — продължи мис Марпъл. — Преувеличаваше, предполагам, но случилото се наистина е било зловещо и тя приемаше мнението на полицията, че това не е било единственото му убийство…
— Не видяхте ли някаква връзка с трите странни сестри?
— Не. Разбрах само, че са били настойнички на момичето… и са го обичали много. Само това.
— Може би знаят нещо… За някакъв друг мъж?
— Да… Това търсим, нали? Жесток, брутален мъж, който е способен да обезобрази жертвата си след като я е убил. Човек, който е в състояние да обезумее от ревност. Има такива хора.
— Нищо друго ли не се случи в дома на сестрите?
— Не, нищо. Едната от тях, струва ми се най-младата, непрекъснато говореше за градината. Говореше така, сякаш градинарството е най-любимото й хоби, но това не беше така, защото не знаеше имената на половината цветя. Поставих й няколко клопки. Споменах имената на някои редки храсти и я попитах дали ги познава и тя каза: „Да, много красиви цветя“. Общо взето нищо не знаеше за растенията. Това ми напомня за…
— За какво?
— Е, може би си мислите, че придавам прекалено голямо значение на цветята и градините, но все пак знам нещичко за тях. Знам нещичко за птиците и нещичко за градините.
— Но сега ви безпокоят не птиците, а градините, нали?
— Да. Направиха ли ви впечатление две от жените? На средна възраст, мис Бароу и мис Кук?
— Да. Забелязах ги. Две стари моми, които пътуват заедно.
— Точно така. Открих нещо странно за мис Кук. Така се казва нали? С това име е записана за екскурзията?
— Защо? Нима има и друго?
— Така мисля. Тя дойде при мен… Не, не мога да кажа, че дойде, но мина покрай оградата на дома ми в Сейнт Мери Мийд — моето село. Похвали градината ми и заговори за градинарство. Каза, че живее в селото и че работи в градината на някой, дошъл в селото наскоро. Струва ми се, склонна съм да мисля, че всичко това е било лъжа. Тя също не разбираше нищо от градинарство. Твърдеше, че разбира, но лъжеше.
— Защо според вас е отишла в селото ви?
— Тогава нямах никаква представа. Каза ми, че името й е Бартлет. Името на жената, в чиято къща работела, започваше с „X“, макар че в момента не мога да си го спомня. Тогава не само беше с друга прическа, но и косата й беше боядисана в друг цвят. Облеклото й беше в съвсем различен стил. В началото на екскурзията не можах да я позная. Струваше ми се позната отнякъде, но не можех да си спомня откъде. След това изведнъж се сетих. Заради боядисаната коса. Казах й къде съм я виждала и тя призна, че е идвала в Сейнт Мери Мийд… Но каза, че също не ме е познала в началото… Пълна лъжа!
— Как бихте обяснили това?
— Според мен мис Кук, нека използвам сегашното й име, дойде в Сейнт Мери Мийд, за да ме види… За да е сигурна, че ще ме познае, когато се срещнем отново…
— А защо е било необходимо това?
— Не зная. Има две възможности. Едната от тях никак не ми харесва.
— На мен също — каза професор Уонстед.
Двамата останаха мълчаливи известно време и след това професорът каза:
— Никак не ми харесва това, което се случи с Елизабет Темпъл. Разговаряхте ли с нея по време на пътуването.
— Да. Когато състоянието й се подобри, бих искала отново да поговоря с нея… Би могла да ми каже… да ни каже, още някои неща за убитото момиче. Тя спомена нещо… било в нейното училище, искало да се омъжи за сина на мистър Рафиъл… но не се омъжило… умряло. Попитах защо и как е станало това, а тя отговори само с една дума: „любов“. Предположих, че момичето се е самоубило, но се оказа, че е било убито. Би могло да е убийство от ревност. Друг мъж, когото трябва да намерим. Може би мис Темпъл ще е в състояние да ни каже кой е той.
— Дали няма и други зловещи възможности?
— Трябва да чуем какво говорят хората. Не виждам нищо зловещо у някой от автобуса или у трите сестри…, но някоя от тях може би знае или ще си спомни нещо, което Майкъл или момичето са казали. Клотилд е пътувала с това момиче в чужбина… не е изключено нещо да се случило по време на тези пътувания… нещо да е чула, видяла… Може би момичето е срещнало някого… Това може да няма нищо общо с къщата им тук. Трудно е, защото можем да се доберем до някаква следа само в непринудени разговори. Втората сестра, мисис Глин, доколкото разбрах се е омъжила доста млада и е живяла известно време в Индия и Африка. Може да е чула нещо от мъжа си или от роднините му и то също да няма никаква връзка с това място, макар че тя често е гостувала на сестрите си. Познавала е убитото момиче, но мисля, че не така добре, както другите две сестри. Това все пак не изключва възможността да знае някои съществени факти за него. Третата сестра е някак особена, объркана… не е пътувала никъде… Изглежда тя също не познава добре момичето. Но и тя може да знае нещо съществено… Да е чула за някакъв друг приятел, да ги е виждала заедно… Между другото, ето я там, минава покрай хотела.