Мис Марпъл излезе навън.
Киселата дама подаде пощенските марки на следващия си клиент и отбеляза:
— Колко е разсеяна! Горката старица! Сигурно непрекъснато прави подобни неща.
Когато излезе от пощата, мис Марпъл се сблъска с Джоана Крофърд и Емлин Прайс. Забеляза, че Джоана е пребледняла и изглежда обезпокоена.
— Ще трябва да дам показания — каза тя. — Какво ли ще ме питат? Толкова се боя… Никак не ми харесва това. Казах на сержанта от полицията какво видяхме…
— Не се безпокой, Джоана — каза й Емлин Прайс. — Това е само предварително следствие. Ще го води един доста приятен човек. Съдебен лекар, ако не се лъжа… Ще ти зададе само няколко въпроса и ти ще му кажеш какво си видяла.
— Ти също го видя…
— Да, видях го — отговори Емлин Прайс. — Видях, че там горе имаше някой. Близо до скалите. Хайде, да вървим Джоана.
— Дойдоха и претърсиха стаите ни в хотела — каза тя. — Поискаха разрешение, но имаха заповед за обиск. Претърсиха стаите ни и багажа ни.
— Предполагам, че са искали да открият пуловера на червени и черни квадрати, за който говорите — каза мис Марпъл. — Но няма защо да се безпокоиш. Ако самата ти имаше такъв пуловер, нямаше да говориш за него, нали? Беше в червено и черно, ако не се лъжа?
— Аз не съм много сигурен — отговори Емлин Прайс. — Не различавам много добре цветовете. Струва ми се, че беше някакъв ярък цвят. В това съм сигурен.
— Не намериха такова нещо — каза Джоана. — В края на краищата, никой от нас не носи много багаж, нали? Човек не тръгва на такава екскурзия с много неща. У никой от нашата група не откриха такъв пуловер… Аз също не съм забелязала някой да носи подобна дреха… Поне досега. А ти, Емлин?
— Не съм — отговори той, — но дори и да съм го видял, нямаше да му обърна внимание… Не винаги отличавам червеното от зеленото.
— Наистина си далтонист — каза Джоана. — Забелязах го онзи ден.
— Как така го забеляза?
— Попитах те дали си виждал червения ми шал. Ти каза, че си виждал зелен шал и ми донесе червения. Бях го забравила в ресторанта. Ти не разбра, че е червен.
— Добре. Само те моля да не казваш на всички, че съм далтонист. Никак не ми харесва това. Някак си отблъсква хората…
— Мъжете по-често са далтонисти от жените — каза Джоана и си придаде важен вид. — Това е едно от заболяванията, свързаните с пола. Предава се през жената на мъжкото поколение.
— Казваш го така, сякаш говориш за морбили — отговори Емлин Прайс. — Е, стигнахме.
— Изглежда не се безпокоиш особено — каза Джоана, когато се заизкачваха нагоре по стълбите.
— Така е. Никога досега не съм участвал в такова нещо, а всичко е интересно, когато го правиш за първи път.
Доктор Стоукс беше мъж на средна възраст с посивяваща коса и очила. Най-напред бяха изслушани данните на полицията, а след това и медицинската експертиза с подробностите за сътресението, станало причина за смъртта. Мисис Сандборн съобщи някои подробности за екскурзията, за прехода, планиран за онзи следобед, и за самия инцидент. Тя каза, че макар и не млада, мис Темпъл можела да ходи доста бързо. Групата се движела по добре известната пътека, която се виела по хълма и водела до старата църква, строена по времето на кралица Елизабет макар и ремонтирана и пристроявана в по-късни времена. Недалеч от нея се намирал мемориалът Бонавентура. Изкачването не било никак леко, така че хората се движели с различно темпо. По-младите ходели много бързо и винаги стигали доста преди останалите, а по-възрастните се изкачвали бавно. Тя самата обикновено се движела на края на групата, за да следи някой да не изостане. Мис Темпъл разговаряла известно време с мистър и мисис Бътлър, но после изгубила търпение заради бавното им ходене и, макар и шестдесетгодишна, бързо ги изпреварила. Дразнела се от бавното темпо и предпочитала да се изкачва сама. Скрила се зад един завой на пътеката и тогава се разнесъл вик. Мисис Сандборн и останалите се втурнали напред и зад завоя видели, че мис Темпъл е паднала на земята. Помислили си, че от върха, където имало и други подобни, се е откъснала голяма скала и е ударила мис Темпъл. Трагична и нелепа случайност.
— Не смятате ли, че може и да не е случайност?
— Не, не смятам. Не виждам какво друго би могло да бъде.
— Не забелязахте ли горе да е имало някой?
— Не. Главната пътека заобикаля възвишението, но, разбира се, понякога и на самия връх се изкачват хора. Но тогава не забелязах никого.
След това бе призована Джоана Крофърд. След като я попита за името и възрастта й, доктор Стоукс продължи: