— Да.
— Питате ме какво мисля за самите тях, за чувствата, които ги вълнуват, така ли?
— Доста интересно — каза мис Марпъл. — Наистина доста интересно. Пуловер на червени и черни квадрати. Според мен това е много важен факт. Какво ще кажете? Не е ли изумително?
— Да, точно така.
Той отново я погледна изпод вежди.
— За какво ви кара да мислите този факт?
— Мисля — отговори мис Марпъл, — че той може да ни даде важна улика.
Стигнаха до хотела. Беше едва дванадесет и половина, така че мисис Сандборн предложи да се освежат преди обяда. Докато хората от групата пиеха шери с доматен сок и други напитки, тя направи няколко съобщения.
— Разговарях с инспектор Дъглас от полицията и доктор Стоук — каза тя. — Тъй като медицинската експертиза е направена изцяло, утре в единадесет часа в църквата ще се състои опелото. Ще се уговоря за това с мистър Кортни, местния викарий. Мисля, че ще е най-добре да продължим пътя си на следващия ден. Ще се наложи да променим малко програмата, тъй като изгубихме три дни, но мисля, че няма да е проблем да я съкратим. Доколкото разбрах, някои хора от нашата група биха предпочели да се върнат в Лондон с влака. Много добре разбирам чувствата, които ги карат да вземат това решение, и не бих се опитвала да ги разубеждавам. Тази смърт наистина е много тъжно събитие. Все още съм убедена, че тя е резултат единствено на нещастен случай. На това място и друг път са се случвали подобни неща, макар че сега нямаше никакви атмосферни и други условия, които да са предизвикали срутването. Мисля, че ще се наложи да се направи много сериозно разследване. Разбира се, не е изключено някой турист да е бутнал камъка съвсем невинно, без да си дава сметка, че това може да бъде много опасно за хората отдолу. Ако се установи, че е станало нещо такова и ако въпросният човек бъде открит, всичко ще приключи много бързо, но съм съгласна, че на подобно нещо не може да се разчита. Струва ми се невероятно покойната мис Елизабет Темпъл да е имала някакви врагове или някой, който да е искал да й навреди по някакъв начин. Предлагам повече да не обсъждаме случилото се. С разследването ще се заемат местните власти. Това е тяхно задължение. Смятам, че всички бихме искали да посетим църковната служба утре сутринта. Надявам се, че след това, когато продължим екскурзията си, ще намерим начин да се освободим от шока, който предизвика у всички нас смъртта на мис Елизабет Темпъл. Все още имаме да разгледаме някои много интересни къщи и живописни пейзажи.
Малко след това сервираха обяда и повече никой не заговори за инцидента. Тоест, не открито. След обяда, когато пиеха кафе във фоайето, хората се събраха на малки групи и разговаряха за продължението на обиколката си.
— Смятате ли да продължите с групата? — попита професор Уонстед мис Марпъл.
— Не — отговори тя замислено. — Мисля… Мисля, че след всичко, което се случи, трябва да остана тук още малко.
— В хотела или в къщата на сестрите?
— Къде ще остана до голяма степен зависи от това, дали сестрите ще подновят поканата си да живея при тях. Не бих искала сама да ги моля за това, защото първоначално ме поканиха само за двете нощи, които бяха предвидени като престой тук по програма. Лично аз смятам, че ще е по-добре да отседна в хотела.
— Не искате ли да се върнете в Сейнт Мери Мийд?
— Още не — отговори мис Марпъл. — Струва ми се, че тук мога да свърша някои неща. Всъщност вече свърших едното от тях. — Тя срещна въпросителния му поглед и добави: — Ако смятате да продължите с групата, ще ви кажа докъде съм стигнала и ще ви предложа да направите едно малко странично проучване, което може да се окаже полезно. По-късно ще ви съобщя другата причина, поради която искам да остана тук. Искам да разбера още някои неща, свързани с този район. Те могат да не ме доведат доникъде, така че не смятам да ви говоря сега за тях. Какво смятате да правите вие?
— Бих желал да се върна в Лондон, тъй като трябва да свърша някои работи. Освен, разбира се, ако смятате, че тук мога да ви бъда полезен с нещо.
— Не — отговори мис Марпъл. — Не мисля, че засега се налага да останете. Вероятно искате да проведете свои собствени проучвания.
— Тръгнах на тази екскурзия, за да се срещна с вас, мис Марпъл.
— И сега след като се срещнахте с мен и знаете толкова колкото мен самата или почти толкова, трябва да проведете свои собствени проучвания. Разбирам. Но след като тръгнете оттук… Струва ми се, че има едно-две неща, които… които може да се окажат полезни, да доведат до резултат.
— Разбирам. Нещо ви е дошло наум.