— Мисис Блакит?
— Да, мадам. Аз съм мисис Блакит.
— Бих искала да поговоря с вас. Току-що бях на църковната служба и малко ми се вие свят. Дали ще имате нещо против да поседна малко, за да си почина?
— О, Боже! Съжалявам за това. Но разбира се, влезте. Седнете ето тук. Ще ви донеса чаша вода… Или може би предпочитате чай?
— О, не, благодаря — отговори мис Марпъл. — Мисля, че една чаша вода ще ми помогне да се съвзема.
Мисис Блакит се върна с чаша вода, доволна от възможността да си поприказва за световъртежи, болести и други подобни.
— Знаете ли, имам един племенник, който получава такива неща. Не би трябвало на неговата възраст, едва е прехвърлил петдесетте, но понякога му призлява и ако не седне веднага, дори може да падне на пода. Ужасно е наистина. Ужасно! А лекарите изглежда не могат да направят нищо, за да му помогнат. Ето водата.
— А! — въздъхна мис Марпъл след като отпи. — Сега се чувствам много по-добре.
— Значи бяхте на службата? За горката жена, която според едни е била убита, а според други — пострадала случайно? За мен това си е нещастен случай, но полицията винаги гледа да изкара, че има престъпление.
— О, да, така е — съгласи се мис Марпъл. — В миналото съм чувала за много подобни неща. Например за едно момиче на име Нора. Нора Брод, ако не се лъжа.
— А, да. Нора. Тя беше дъщеря на братовчедка ми. Това се случи преди много време. Отиде някъде и повече не се върна. Тези момичета… Нищо не може да ги спре! Непрекъснато казвах на Нанси… Нанси Брод, това е братовчедка ми… непрекъснато й казвах: „Ти работиш по цял ден, а какво прави Нора? Знаеш, че само тича по момчета. Помни ми думата — казах й — един ден ще си има неприятности.“ И се оказах права.
— Искате да кажете…
— Да, както често се случва, тя забременя… Не мисля, че братовчедка ми Нанси знаеше каквото и да било, но аз съм на шестдесет и пет и знам някои неща, мога да позная, когато едно момиче е „така“… Мисля, че знам кой беше виновен, но не съм много сигурна… Той остана да живее в селото и наистина изглеждаше съсипан, когато Нора изчезна.
— Заминала е някъде, така ли?
— Някой я е качил на колата си… Непознат. Тогава са я видели за последен път. Вече забравих каква марка беше колата. Някакво странно име. „Аудит“ или нещо такова. Както и да е, виждали са я веднъж или два пъти в тази кола. И е заминала с нея. Хората говореха, че в тази кола се е возело и онова другото момиче, което убиха… Но не мисля, че това се е случило и с Нора. Ако Нора беше убита, досега щяха да са я намерили. Не мислите ли така?
— Струва ми се, че би трябвало, наистина — отговори мис Марпъл. — А вървеше ли й в училище?
— О, не. Никак. Беше много мързелива, а пък не беше и умна. Не. Още от дванадесетгодишна непрекъснато тичаше след момчетата. Мисля си, че най-накрая е избягала с някого, без да каже и дума. Но тя не обичаше да дава обяснения. И една картичка не е изпратила. Избягала е, струва ми се, с някой, който й е обещал кой знае какво. Знаете как става. Имаше едно друго момиче…, но тогава бях млада… То избяга с някакъв африканец. Казал й, че баща му е шейх. Може и друга странна дума да беше, но си мисля, че беше шейх. Както и да е… някъде в Африка… или Алжир? Май беше Алжир. Някъде там. И щяла да има чудесни неща… Бащата на момчето имал шест камили, цяла чарда коне, тя щяла да живее в прекрасна къща с килими по стените… Смешна работа… да си сложиш килими по стените! И замина. Върна се след три години. Беше преживяла ужасни неща… Ужасни! Живели в противна малка къща, направена от кал. Наистина. Ядяли само нещо като марули, но не било точно марули… О, наистина било ужасно. Най-накрая той й казал, че повече не я иска и че смята да се разведе. По тамошните порядки било достатъчно само да каже три пъти: „Развеждам се с теб“ и готово! Отишъл си и не знам как, но някаква организация я поела и й платила пътя до Англия. Това е. Това стана преди тридесет или четиридесет години. А Нора изчезна преди седем или осем. Струва ми се, че ще се върне някой ден след като е получила добър урок и е разбрала най-накрая, че тези обещания не струват и пукната пара.
— А имала ли е при кого да отиде тук… искам да кажа освен майка й, вашата братовчедка? Някой, който…
— Да. Много хора се държаха мило с нея. Например сестрите от Господарската къща… Тогава мисис Глин не беше тук, но мис Клотилд винаги се отнасяше добре към момичетата от училище… Да, тя подари на Нора много хубави неща. Веднъж й даде много хубава рокля и шал… Много хубава беше… Лятна… от коприна. Ах! Мис Клотилд беше много мила. Искаше да накара Нора да проявява повече интерес към образованието си. И други неща… Съветваше я да не продължава както е тръгнала, защото виждате ли… не бих искала да го казвам, защото все пак тя беше дъщеря на братовчедка ми, макар че не ми беше кръвна братовчедка, а само женена за братовчед ми… искам да кажа, ужасно много тичаше след момчетата. Всеки можеше да тръгне с нея. Наистина тъжно. Сигурна бях, че накрая ще свърши на улицата. Не би могла да има никакво друго бъдеще. Неприятно ми е, че трябва да кажа тези неща, но те са истина. Както и да е, може би пък така е по-добре, отколкото да я убият като мис Хънт, която живееше при сестрите… каква жестокост! Мислеха, че е избягала с някого и полицията започна да я търси… Разпитваха много хора и най-вече младежите, които са били с нея… Джефри Грант, Били Томсън и Хари — на Ландфорд. До един бяха безработни, а имаше много работа, стига само да искаха да работят… Когато бях млада, нещата не бяха така… Момичетата се държаха както трябва, а момчетата знаеха, че ако искат да стигнат донякъде, трябва да работят.