Мис Марпъл продължи разговора още малко, каза, че вече се чувства отпочинала, благодари и си тръгна.
След това отиде при една млада жена, която в момента садеше марули.
— Нора Брод? О! Тя не е идвала в селото от години! Мисля си, че е избягала с някого. Много си падаше по момчетата. Винаги съм смятала, че няма да свърши добре. А защо се интересувате от нея?
— Получих писмо от едни приятели в чужбина — излъга мис Марпъл. — Много приятно семейство. Искали да вземат на работа някоя си Нора Брод. Струва ми се, че е имала някакви неприятности. Омъжила се за някой, който не бил стока и избягал с друга жена, струва ми се… Тя искала да си намери работа като гувернантка. Приятелите ми не знаели нищо за нея, но ми казаха, че е от това село, така че си помислих да поразпитам малко местните хора за нея. Били сте съученички, нали?
— Да, бяхме в един клас. Не одобрявах поведението на Нора. Беше луда по момчетата, наистина. По онова време аз си имах приятел, с когото ходех сериозно… Казах й, че няма да свърши добре, ако тръгва с всеки, който я повози на колата си или я заведе в кръчмата, където може би е трябвало да лъже, че е по-голяма, отколкото в действителност…, макар че изглеждаше зряла за възрастта си…
— Руса или тъмнокоса беше тя?
— О, косата й беше черна. Хубава коса имаше. Носеше я свободно, много й отиваше.
— Полицията обезпокои ли се, когато тя изчезна?
— Да. Виждате ли, Нора не се обади на никого. Една вечер просто излезе и повече не се върна. Видели я да се качва в някаква кола. След това никой не е виждал нито колата, нито нея самата. По онова време наоколо бяха станали доста убийства… Не точно в селото, но наоколо. Полицаите разпитаха много младежи. Тогава си мислехме, че Нора също е била убита. Но аз не вярвах. Мислех си, че е някъде в Лондон и печели добри пари или от стриптийз, или от нещо такова. Тя би го направила.
— Не мисля — каза мис Марпъл, — ако става дума за същата жена, че е подходяща за приятелите ми.
— Наистина. Ако иска да е подходяща за такава работа, преди това трябва доста да се промени.
ГЛАВА 18
Архидякон Брейбзън
Когато мис Марпъл се върна задъхана и уморена в хотела, момичето на рецепцията излезе, за да я пресрещне.
— Мис Марпъл, един човек иска да разговаря с вас. Архидякон Брейбзън.
— Архидякон Брейбзън? — мис Марпъл доби озадачен вид.
— Да. Опитваше се да ви открие. Знаеше, че сте с тази екскурзия и искаше да се срещне с вас преди да заминете. Казах му, че някои хора от групата смятат да се върнат в Лондон със следобедния влак. Той много искаше да разговаря с вас, преди да тръгнете. Чака във фоайето с телевизора. В момента там е по-спокойно. В другото фоайе има много хора.
Мис Марпъл отиде в посоченото фоайе доста изненадана. Оказа се, че архидякон Брейбзън е възрастният свещеник, когото бе забелязала в църквата. Той стана и се приближи до нея.
— Мис Марпъл? Мис Джейн Марпъл?
— Да. Аз съм Джейн Марпъл. Искали сте да…
— Аз съм архидякон Брейбзън. Дойдох тази сутрин, за да присъствам на службата в памет на моята стара приятелка мис Елизабет Темпъл.
— Така ли? Седнете моля — отговори мис Марпъл.
— Благодаря. Ще седна. Вече нямам толкова много сили както някога.
Той внимателно се отпусна на стола.
— А вие…
Мис Марпъл седна до него.
— Да — каза тя, — искали сте да се срещнете с мен?
— Мисля, че трябва да обясня защо. Зная, че за вас съм напълно непознат човек. Всъщност преди да дойда тук за службата, аз се отбих в болницата в Каристаун и поговорих със старшата сестра. Тя ми каза, че преди да умре, Елизабет е пожелала да види човек от вашата група. Мис Джейн Марпъл. Това сте вие. Каза ми, че непосредствено преди смъртта й вие сте били при нея.