— Да, наистина. Имам някои предположения — отговори мис Марпъл. — Виждате ли, единствените хора, които биха могли да… колко трудно ми е да кажа това… Но ако се замислим логично, двама души веднага ти идват наум като възможни извършители. Не, не казвам, че непременно са те, защото съм сигурна, че са много приятни хора, но наистина няма кой друг да заподозрем, ако мислим логично.
— Кои са те? Това е много интересно.
— Не, не бива да говоря такива неща… Това е само… нещо като разсъждение.
— Кажете ни кой според вас би могъл да е бутнал скалата надолу? Кого са видели Джоана и Емлин Прайс?
— Виждате ли… Ето какво си помислих. Че може би не са видели никого…
— Не разбирам добре — каза Антея. — Как така не са видели никого?
— Не е изключено да са си измислили всичко това.
— Кое? Че са видели човек там горе?
— Възможно е, нали?
— А защо според вас са го направили? За да се пошегуват, или заради нещо друго? Как мислите?
— В наши дни младите хора правят доста странни неща — каза мис Марпъл. — Нападат хора, измъчват животни, чупят прозорците на важни учреждения. Когато по някого хвърлят камък, обикновено се оказва, че го е направил млад човек, нали? А те са единствените млади хора сред нас.
— Искате да кажете, че Джоана и Емлин Прайс са бутнали скалата?
— Така поне изглежда на пръв поглед, нали? — отговори мис Марпъл.
— Представи си само! — възкликна Клотилд. — Никога не бих си помислила такова нещо. Но съм съгласна, че в това, което казвате, може би има известна доза истина. Разбира се, аз не познавам тези хора… не съм пътувала с тях.
— О, те са много мили — каза мис Марпъл. — Особено Джоана ми се стори много способно момиче.
— Способно да направи всичко? — попита Антея.
— Антея — прекъсна я Клотилд. — Моля те замълчи.
— Да, много способно — продължи мис Марпъл. — В края на краищата, ако трябва да направиш нещо, което ще доведе до нечия смърт, трябва да си много способен, за да го направиш така, че никой да не забележи.
— Но тогава те трябва да са били съучастници — каза мис Бароу.
— О, да — съгласи се мис Марпъл. — Най-вероятно да е така. Разказаха почти едно и също. Те са… как да се изразя, очевидните заподозрени. Нищо повече не мога да кажа. Никой от останалите не е можел да ги види. Всички други са били на долната пътека. Те са имали възможност да се изкачат до върха и да разклатят камъка. Може и да не са искали да убиват когото и да било. Може да са искали да се позабавляват, да предизвикат смут или да уплашат някого… И са бутнали скалата. След това е съвсем естествено да казват, че са видели някого на върха. Бил облечен с доста странни дрехи, което ми се струва много невероятно и… Е, може би не трябваше да казвам тези неща, но мислех за тях…
— Много интересна мисъл — каза мисис Глин. — Какво ще кажеш Клотилд?
— Мисля, че не е изключено. Но не би ми хрумнало подобно нещо.
— Е — каза мис Кук и стана, — трябва вече да се прибираме в хотела. Ще дойдете ли с нас, мис Марпъл?
— О, не — отговори тя. — Предполагам, че не знаете. Пропуснах да ви кажа, че мис Брадбъри-Скот беше много мила да ме покани да остана тук още една или две нощи.
— Разбирам. Сигурна съм, че така ще е по-добре за вас. Много по-спокойно. Тази вечер в хотела дойдоха някакви много шумни хора.
— А защо не дойдете при нас, за да пием кафе след вечеря? — предложи Клотилд. — Вечерта е много топла. За съжаление не мога да ви поканя на вечеря, защото не сме подготвени, но ако дойдете, за да пием кафе заедно…
— Би било много приятно — отговори мис Кук. — С удоволствие ще се възползваме от гостоприемството ви.
ГЛАВА 21
Удря третият час
I
Мис Кук и мис Бароу дойдоха точно в 8:45 часа. Едната носеше бежова рокля, а другата — маслиненозелена.
По-рано, по време на вечерята, Антея заговори за тези две жени:
— Струва ми се странно това тяхно решение да останат тук.
— О, не мисля така — отговори мис Марпъл. — Според мен то е напълно естествено. Имат много точен план, предполагам.
— Какво разбирате под план? — попита мисис Глин.
— Струва ми се, че винаги са готови за всякакви възможни случки и имат план да се справят с тях.
— Да не би да искате да кажете — попита Антея, — да не би да искате да кажете, че са имали план да се справят с това убийство?
— Ще ми се — каза мисис Глин — да не наричаш смъртта на горката мис Темпъл „убийство“.
— Но, разбира се, че е убийство — възпротиви се Антея. — Само се чудя кой ли е искал да я убие. Може би някоя нейна ученичка, която винаги я е мразела и е искала да си върне за нещо.