Анджей Матеошек
Възмездието
… Всичко започна от момента, когато японската телевизия в новините си съобщи драматичните сведения за катастрофата на танкера „Нисан Мару“. Пътувайки от Кобе за Аделаида на разстояние 270 мили от местоназначението си, той изпратил последната си радиограма. От 17-те членове на екипажа се спасил само един моряк, изхвърлен от внезапния удар във водата. Според твърдението му, той забелязал огромните форми на кит, изплуващ от лявата страна на кораба, след което изгубил съзнание. Бил прибран от спасителния кораб на въздушна възглавница. Не бяха взети под внимание показанията на спасения японец и в официалния протокол беше посочено, че причината за потъването и смъртта на 16-те членове на екипажа били лошите спойки на корпуса, които вследствие преместването на големия товар не издържали и се достигнало до разкъсване на обшивката и преградите. Може би общественото мнение никога не би узнало действителната причина за катастрофата, ако три дни по-късно във водите на Тасманско море не беше се случило идентично събитие. Връщайки се от пристанището Морсби, модерен австралийски кораб се сблъскал с огромен кит, който го ударил със скоростта на торпедо и разцепил корпуса на две части. И този път се спасил само заместник-навигаторът, намиращ се на носа в момента на удара. След това в продължение на два месеца още 11 пъти се повториха атаките върху търговски и пътнически кораби.
Тези събития станаха причина да се свика конференция на морските компании, която разгледа предложения за защита на морския транспорт от тайнствения левиатан. Предложенията за обезвреждането на чудовището бяха приети и сега командорът Марко Роден с подводния кораб „Мурена“, един от петте определени за тази цел кораби, охраняваше тасманските стада от китове от чудовищния им роднина.
Хубавото време беше позволило на кораба да изплава на повърхността и да продължи патрулирането в надводно положение. Роден тъкмо щеше да слиза долу в командния пункт, когато екранът на намиращия се пред него видеофон блесна и се появи лицето на заместника му Ралф Браун. Командорът включи микрофона.
— Роден. Слушам, старши лейтенант.
— Извинявам се, че ви безпокоя, но на разстояние 29 мили в посока северозапад открихме ехо на голям съд. Тъй като пребиваването в тасманския район е забранено, предположих, че сме попаднали на китайски или японски бракониерски кораб.
— Благодаря, Ралф! Ще проверим.
Роден се чувствуваше възбуден. Най-после нещо интересно в това монотонно плаване.
Браун беше дал вече заповед в машинното отделение. Натисна алармените сигнали и корабът скоростно се приготвяше за потопяване — тридесет секунди след обявяването на тревогата „Мурена“ се намираше на дълбочина 40 метра и пореше водата със скорост 30 възела. Само 2 мили деляха „Мурена“ от целта, когато командорът заповяда изплаване. Искаше по този начин да изненада бракониерите. След излизането на повърхността телевизионните кадри предадоха във вътрешността на кораба картина на неподвижно стоящ кораб, напомнящ по формата на корпуса кораб от типа „SFA ANT“. Роден огледа палубата му чрез дистанционно управляемата камера, като търсеше признаци на живот. Не забеляза никакво движение — като че всички на кораба бяха измрели. „Мурена“ бавно се приближаваше към неподвижния кораб, заобикаляйки го откъм десния борд. Браун се свърза с командора.
— Командоре, не считате ли, че корабът е напуснат от екипажа?
— Не. Мисля, че има някой там. Може би са се изплашили, като са ни видели наблизо. Обърнах внимание на тези огледални антени. — И той посочи блестящите конструкции на носа на кораба. — Тогава те бяха насочени в северна посока. Сега са насочени към нас. Явно наблюдават поведението ни на екрана на видеорадара.
— Мен, командоре, ме учудва мълчанието им. Мисля, че това не е бракониерски кораб. Не ми прилича на фабрика за китова мас.
— Да. Имате право. Защо обаче досега не се е опитал да се свърже с нас!
Внезапно на видеофона светна червена лампа. Роден натисна бутона за приемане. На екрана се появи Майк, навигаторът.
— Командоре, гостите ни отплават. Погледнете на екрана на монитора!
— Значи, все пак това са бракониери. Дайте им сигнал да спрат.
След минута заповедта му беше предадена по етера към бягащия кораб. Внезапно се случи нещо, което изненада екипажа на атомния подводен кораб. На кърмата на бягащия кораб се почви малко облаче дим. След миг корпусът на „Мурена“ беше разтърсен от мощен взрив.
За момент настъпи тъмнина. Роден включи камерата и я насочи към атакуващия. Но нищо не показваше, че той ще повтори обстрелването на „Мурена“. Успокоен, той заповяда увеличаване на скоростта до 30 възела. Командорът реши да отговори на беглеца. Дясното изстрелващо устройство се издигна и след миг шест малки снаряда се насочиха към целта. Ракетите, заловени от лазерен лъч, една след друга избухваха на безопасно за бягащите разстояние.