Размишленията на Роден бяха прекъснати от старши лейтенант Милър.
— Докладвам, че обектът пред нас е включил приводните си устройства. Шумопеленгаторите регистрират все по-засилващо се ехо.
— Благодаря!
След като Роден забеляза на екрана на монитора придвижващото се с увеличаваща се скорост светлинно петно на „корсара“, той обяви, че лично поема управлението на кораба. Когато указателите отбелязаха скорост 40 възела, Роден започна да се безпокои, въпреки че максималната скорост на кораба му достигаше над 48 възела. Шест часа продължи лудешката гонитба. На края скоростта и на двата кораба започна да намалява. Роден се ориентира, че „SFA ANT“ се насочва към островчето Пероруоко, обозначено на картите като безлюден остатък от подводен вулкан.
Без да се страхува от проследяване чрез радара, тъй като корпусът на „Мурена“ беше покрит с радионитпореста субстанция, поглъщаща и деформираща електромагнитните вълни, Роден реши да използва перископа. Командорът се прилепи към окуляра и със затаен дъх видя как на разстояние около 1000 метра корабът направи завой и се насочи направо към брега на Пероруоко. Маньовърът беше твърде неочакван. Сивият кораб, без да намалява скоростта си изчезна в скалите на островчето. Впечатлението беше така фантастично, че Роден и заместникът му, които наблюдаваха това, просто не можеха да откъснат погледа си от мястото, където изчезна силуетът на кораба. Командорът веднага заповяда изплаване и след минута „Мурена“ се полюшваше на повърхността. С подготвени за действие лазерни оръдия и скорост 10 възела „Мурена“ се приближи към островчето, като мина между кораловите рифове.
Светна жълтата лампа и Роден включи видеофона:
— Тук е радионавигационната кабина. Командоре, радарното ехо се връща деформирано. Пътят, изминаван от сигнала, е много по-дълъг от разстоянието до скалите. Пред нас има проход, издълбан или естествен тунел. Този факт обяснява внезапното изчезване на кораба. Ще продължаваме ли неговия курс?
— Благодаря, Майк! За продължаването на курса ще реша след консултация с екипажа.
— Тъй вярно, разбрах!
Като изключи видеофона, командорът се замисли. След кратко колебание натисна няколко клавиша на пулта и на екрана се появи вътрешността на централната командна кабина. При вида на алармените сигнали всички оператори се събраха пред екрана на централния видеофон. Роден заговори бързо с малко хриплив глас:
— Събрах ви, тъй като се налага вземане на известни решения. Корабът, който гонихме, сега се намира във вътрешен басейн в централната част на острова. Реших да го проследим и да си изясним всичките му досегашни маневри. Тъй като операцията е рискована, поемам командуването на кораба, а вас моля да заемете местата си в спасителната капсула. Благодаря, това е всичко!
След малко Роден постави на главата си радионавигационния шлем, закопча моленитовия скафандър и седна в обширния фотьойл за централно управление. Провери командния пулт и се свърза със спасителната капсула. На екрана видя дванадесетте кресла на разположилите се удобно в тях пурпурни фигури на екипажа. В случай на опасност капсулата можеше да се изстреля и екипажът на подводницата с изключение на нейния капитан можеше да се спаси. В капсулата на екрана на телевизора екипажът можеше да наблюдава действията на командора, а на втория екран — всичко, което ставаше извън кораба.
Роден, успокоен от безопасността на екипажа, включи видеорадара и „огледа“ пространството около „Мурена“. Нищо подозрително. „Е, какво пък, да опитаме“ — промърмори през зъби и натисна ръчката. Почувствува как „Мурена“ набира скорост и едва като навлезе в сянката, хвърляна от скалите, видя в светлината на прожектора тунел, издълбан в тях. „Мурена“ внимателно се насочи в дълбочината на широкия тунел. След стотина метра в далечината забеляза оскъдна дневна светлина.