Командорът увеличи скоростта на кораба. Искаше да използва ефекта на внезапността. Прожекторите бяха изключени. Корабът изскочи от тунела и внезапно зави надясно. Камерите веднага заловиха силуета на кораба, на няколкостотин метра пред носа на „Мурена“. На палубата му няколко фигури в сребристи комбинезони се вглеждаха в неочаквания гост. След миг изчезнаха във вътрешността на кораба. Престана движението и на каменния бряг. Роден огледа с камерата цялото пространство около кораба. От трите страни го ограждаха голи скали, а срещу него забеляза сребристи постройки във формата на огромни раковини, прикрепени хоризонтално към сивите базалтови скали. На брега се намираше нещо като стапел, заобиколен от стрелите на няколко крана и лебедки. Една от тях се намираше във водата, а под нея се виждаше вретеновидната форма на някакъв морски съд. „Корсарът“ беше закотвен към брега и над него беше опъната маскировъчна мрежа. В скалите се чернееха отворите на няколко тунела, от които като сребърни нишки се точеха релси към брега.
Командорът разбра, че се намира в някакво отлично маскирано пристанище. Мнимо безлюдното островче представляваше прекрасно укритие за модерно оборудваните „корсари“. За момент взе решение: насочи кораба към центъра на басейна с нос към акостиралия кораб, наблюдавайки едновременно бреговите съоръжения. Не забеляза никакво движение — знак, че жителите на островчето не са много доволни от посещението. Изчаквайки няколко минути, Роден включи видеофона, който му показа вътрешността на спасителната капсула:
— Сами видяхте — започна той — каква паника предизвикахме, като се появихме тук. Трябва да изпратим абордажно отделение. За тая задача са необходими трима-четирима. Кой от вас…
Не беше завършил, когато на пулта светнаха 12 червени лампи.
— Благодаря ви, но не мога да позволя всички да напуснат кораба. Ще отидат Милър, Браун, Родригес и Лий. Успех, момчета!
Изключи микрофона и погледна екрана на монитора. На брега продължаваше да цари спокойствие. След получаването на сигнала за готовност на четиримата смелчаци, той натисна ръчката и включи двата черно-бели контакта. Сивозеленикавата електрическа лодка се отдели от кораба, насочи се към „корсара“. Докосна брега. Четиримата с пистолети в ръка изскочиха от нея, криейки се сред огромните скали. Двама от тях се откъснаха от скалите и се насочиха към акостиралия кораб. Внезапно единият се спря, издигна ръце, като че ли да защити главата си, и миг след това рухна на земята. Вторият от бягащите се скри зад корпуса на кораба. Командорът обърна камерата към сребристите постройки и успя да забележи блясъка на лазерния изстрел. Ръката му действуваше по-бързо от мисълта — лазерните оръдия на кораба бяха моментално насочени към огледалните проблясващи стени. Блясък на експлозия и кълбо черен дим се понесе над скалите. Командорът щеше да натисне втори път бутона на пусковото устройство, когато с края на окото си забеляза на екрана фигура в кърваво проблясващ комбинезон. Позна Родригес, най-добрия стрелец в цялата IX ескадра. Стоеше на брега и енергично махаше с ръка в посока към „Мурена“. Роден имаше чувството, че младият испанец искаше да го предпази от нещо. Внезапно забеляза лазерната игла, която пресичаше въздуха, и след миг видя тялото на Родригес да лежи неподвижно.
Желание за отмъщение облада командора — беше вече загубил трима души, без да знае чия ръка ги беше лишила от живот! Включи монитора и в момента, когато насочи една от външните камери назад, се вцепени! На разстояние по-малко от 100 метра чудовищен кит пореше водата. Никога дотогава не беше виждал такова гигантско животно! Грамадното туловище можеше да смачка корпуса на „Мурена“ като картонена кутийка. Превключването на командните ръчки беше работа за секунди и корабът като пришпорен кон се хвърли напред. На няколко десетки метра от брега направи внезапен завой вляво и се насочи зигзагообразно към средата на басейна. Едва сега Роден можа да оцени действителната големина на звяра. Потръпна при мисълта, че корабът му в този миг можеше да бъде смачкан от ударите на чудовищната опашка. Натисна два жълти бутона и от двете страни на носа се показаха отверстията на четирите пускови установки. Секунда по-късно четири торпеда, използвани за приспиване на болни и ранени животни, изскочиха за среща с атакуващия гигант. Улучен с двойна приспиваща доза, той започна да се мята, като издигаше фонтани вода и удряше мощния си плавник в повърхността на басейна. Но постепенно неговите движения се забавяха, докато на края се отпусна напълно неподвижен. Командорът насочи отново камерата към скалите, сред които лежаха неподвижните фигури на неговите моряци.