След миг започна отново да обстрелва постройките, които въпреки многобройните експлозии оставаха неразрушени. В момента, когато левият пусков механизъм се насочваше към сивия силует на кораба, „Мурена“ беше разтърсена от мощен взрив, няколко секунди по-късно — от втори. Напразно Роден се стараеше да изведе кораба от полето на обстрела — управлението не действуваше. Автоматите съобщаваха за течове в кърмата. Бойната кула беше неподвижна… Третият удар ускори решението — осакатеният кораб бавно заплава към брега. Ситуацията на деветте души, намиращи се на палубата му, все повече се влошаваше. Всеки от тях разбираше, че единственият начин да спасят живота си беше завладяването на Пероруоко.
Корабът акостира и командорът даде заповед всички да се подготвят за напускане на „Мурена“. Когато моряците се събраха около него, с движение на главата си командорът посочи към черното отверстие на тунела, намиращ се на разстояние около 80 метра. Кимнаха в знак, че са разбрали. Тримата скочиха на брега и с огромни скокове се насочиха към тунела, като след малко потънаха в мрака. След миг светването на лампата оповести, че преминаването е успешно.
— И така, напред! — извика Роден в микрофона и след миг той се намираше в коридора, заобиколен от екипажа си. Стените чернееха зловещо, но в дъното забеляза оскъдните отблясъци на светлина.
— Двама остават за охрана тук, останалите с мен!
След стотина метра седмината попаднаха в огромна, ярко осветена зала. По дължината на стените й бяха разположени много тръби, а от двете й страни се намираха бели лабораторни маси с многобройни химически уреди и съдове по тях. В средата се намираха два реда двуметрови балони, свързани със сложна система от тръбички.
Роден се приближи към единия от тях, отви малкото кранче и на пода паднаха големи светлосини капки течност.
— Командоре, не пипайте това! — забръмча в слушалките гласът на старши лейтенант Дейвис. — Това е много опасно взривно вещество. Виждате ли…
Дейвис наля в една колба от светлосинята течност, а след това се приближи към другата редица балони и наля в друга колба капки червена течност. Изля ги на пода и всички с любопитство наблюдаваха двете приближаващи се струи. В момента на сливането им внезапен взрив разтърси въздуха.
— Това е тектонит — отново се чу гласът на Дейвис, — тези запаси са достатъчни да се взриви целият остров.
— Трябва да го обезопасим — каза Роден. — Оставате тук с Томсън. Ако се случи нещо с нас, взривете лабораторията!
— Разбирам, командоре!
Роден се хвърли напред, но от един страничен коридор се чуха два изстрела и един от навигаторите се свлече на пода. Роден стреля два пъти и побягна в посоката, където преди миг се мярна фигура в сребрист комбинезон. След няколко метра се спря. В краката му лежеше дребна фигура. Приклекна и я обърна по гръб. Усети, че му притъмнява пред очите. Това не беше човек! Зад стъклото на сребристия шлем го гледаха втренчено с мъртъв поглед изпъкнали очи. Лицето на непознатото същество, лишено от нос, със заострена хоботовидна челюст, поразяваше със своя вид. В ръката, напомняща защитна ръкавица, съществото стискаше тръба с необикновена форма — навярно това беше неговото оръжие. Заедно с тримата си другари Роден се наведе над съществото. Без съмнение пред тях лежеше пришълец от Космоса. И то пришълец, който в никакъв случай не беше настроен миролюбиво към хората.
Остави другите, продължи до края на коридора и там попадна в началото на огромна подводна пещера. Погледна надолу и видя огромните тела на китове. Някои от тях имаха на главите си миниатюрни предаватели, прикрепени за кожата с помощта на смукала. Изходът от пещерата беше преграден с решетка. Вляво в малък басейн се намираха делфини орка. Позна ги по грамадните триъгълни тръбни плавници — всички делфини бяха свързани с мрежата от тръби, обвиващи пещерата. На мястото, където стоеше, се намираше нещо като дистанционна диспечерска уредба. Едва сега разбра каква загадка криеше вътрешността на острова. Тук, пред него, се намираше изкуствена плантация за китове-гиганти. Космическите пришълци, враждебно настроени към жителите на Земята, без съмнение искаха да завладеят планетата. И тъй като не разполагаха с необходимата сила, явно искаха да извършат това, използувайки невинните обитатели на океаните.