— Мисля, че беше вярваща, но никога не сме разговаряли за това. Когато се запознахме, тя начерта знака на Скритите в дланта ми.
— Покажи ми — прошепна Каеде.
Взех ръката й в своята и прокарах пръст върху дланта й, описвайки знака на Скритите.
— Опасни ли са? Защо всички ги мразят?
— Не, не са. Тяхната вяра им забранява да отнемат живот и по тази причина те изобщо не се отбраняват. Убедени са, че в очите на техния Бог всички са равни и че след смъртта им той ще ги съди за делата им. Могъщи владетели, като Ийда, ненавиждат това учение. Такова е отношението и на по-голямата част от класата на воините. Ако всички са равни и Бог вижда всичко, излиза, че е грешно хората да бъдат подлагани на подобни жестокости. Ако всички мислеха като Скритите, нашият свят би изчезнал от лицето на земята.
— И ти вярваш във всичко това?
— Не вярвам, че такъв Бог съществува, но съм убеден, че всички трябва да бъдат възприемани като равни. Низвергнати от обществото, земеделци, Скритите — те до един трябва да бъдат закриляни от жестокостта и алчността на воинската класа. Затова искам да използвам всеки, който е готов да ми помага. Не ме е грижа дали е селянин или низвергнат. Ще го приема в армията си.
Каеде не отговори; предположих, че тези идеи й се струват непонятни и отблъскващи. Дори и да не вярвах вече в Бога на Скритите, не можех да отрека, че учението им бе неизменна част от същността ми. Замислих се за поведението на земеделците към воините на Отори при портите на храма. Одобрявах го, защото гледах на тях като на равни, но Макото бе слисан и възмутен. Прав ли беше? Наистина ли смъквах оковите на великан, когото после нямаше да съумея да озаптя?
Каеде попита тихо:
— Скритите смятат ли, че жените са равни с мъжете?
— В очите Божии те са. Обикновено свещениците са мъже, но ако няма мъж на подходящите години, тогава по-възрастните жени могат да служат вместо тях.
— Би ли ми позволил да се бия в твоята армия?
— При уменията, които притежаваш, ако не беше тази, която си, щях с радост да се сражавам рамо до рамо с теб, както го сторихме в Инуяма. Но ти си наследницата на Маруяма. Ако загинеш в битка, нашата кауза ще бъде загубена безвъзвратно. Освен това не бих могъл да го понеса — придърпах я до себе си и зарових лице в косите й. Имаше и още нещо, за което трябваше да говоря с нея. Отнасяше се за едно друго убеждение на Скритите, което класата на воините намираше за непонятно — че е забранено да отнемеш дори собствения си живот. Прошепнах: — Тук сме в безопасност. Поемем ли на път обаче, всичко ще е различно. Надявам се, че ще можем да останем заедно, но ще има периоди, в които ще бъдем разделени. Много хора желаят смъртта ми, но тя няма да настъпи, преди пророчеството да се сбъдне и нашата мирна страна да се е разпростре от море до море. Искам да ми обещаеш, че каквото и да се случи, каквото и да ти кажат, никога няма да повярваш, че съм умрял, докато не го видиш със собствените си очи. Обещай, че няма да посегнеш на живота си, преди да ме видиш мъртъв.
— Обещавам — изрече тя тихо. — И ти трябва да сториш същото.
Дадох й обета, който бях получил от нея. Тя заспа, но аз останах да лежа буден в мрака и да размишлявам над онова, което ми бе разкрито. Каквото и да ми бе дадено, то не бе заради мен самия, а в името на всичко онова, което можех да постигна — една страна, в която цари мир и справедливост, в която свещената птица не само ще се яви, но и ще свие гнездо и ще отгледа малките си.
Втора глава
Сънят ни беше кратък. Събудих се още по тъмно, за да чуя отвъд зидовете на храма нестихващо трополене на хора и коне, поели в боен ред нагоре по планинската пътека. Извиках Манами и после събудих Каеде и й казах да се облече. Щях да се върна за нея, щом настъпеше време да тръгваме. Поверих й освен това ковчежето с архива на Шигеру. Знаех, че трябва да бъде охраняван непрестанно като гаранция за моето бъдеще срещу смъртната присъда, която ми бе издадена от Племето, както и за евентуалния съюз с Араи Дайичи, понастоящем най-могъщия военачалник в Трите провинции.
В храма вече кипеше трескава дейност — монасите се подготвяха не за своите молитви на разсъмване, а за отпор срещу войската на Отори и за възможна продължителна обсада. Горящите факли хвърляха трептящи сенки по суровите лица на мъжете, които се готвеха за война. Навлякох кожена броня, обшита с червено и златно. За първи път щях да я нося с реална цел. С нея се чувствах по-възрастен и се надявах да ми вдъхне увереност. Развиделяваше се, когато отидох при портите да наблюдавам как хората ми поемат на път. Макото и Кахей вече бяха тръгнали в челните редици. От долината се обаждаха дъждосвирци и фазани. Капчици роса бяха обрамчили стръкчетата бамбукова трева и ефирните паяжини, изплетени помежду им — нежни плетеници, бързо стъпкани от тежки нозе.