Но реката гъмжеше от хора, които се опитваха да я преплуват, и от натоварени до краен предел малки лодки, а към моста се бяха устремили дълги върволици войници.
Кенджи и Таку продължаваха да вървят редом с мен. Таку бе като онемял от онова, което разкриваше пред очите му войната. Взряхме се в картината пред себе си — останките от победената армия на Отори. Бях изпълнен с жалост към тях и с гняв към господарите им, които така подло ги бяха подвели и предали, оставяйки ги да водят тази отчаяна битка в покрайнините, докато самите те си спяха спокойно в крепостта на Хаги.
Бях се откъснал от Фумио, но сега го видях на моста с шепа от хората му. Изглежда, се разправяха с група капитани от армията на Отори. Отидохме при тях. Зенко беше с Фумио и за момент се усмихна на брат си. Двамата застанаха един до друг, но не си казаха нищо.
— Това е владетелят Отори Такео — заяви Фумио на мъжете, когато се приближих. — Крепостта вече падна, хората ви се предадоха. Той ще ви го каже сам — после се обърна към мен: — Искат да разрушат моста и да се подготвят за обсада. Не вярват в съюза с Араи. През последната седмица са го отблъсквали неколкократно. Армията му ги следва по петите. Казват, че единствената им надежда е да разрушат моста незабавно.
Аз махнах шлема си, за да могат да видят лицето ми. Те тутакси паднаха на колене.
— Араи даде дума да ме подкрепи — рекох. — Съюзът е истински. Разбере ли, че градът се е предал, ще прекрати атаките.
— Нека все пак да разрушим моста — каза водачът им.
Помислих си за духа на зидаря, зазидан жив в своето творение, и за надписа, който ми бе прочел на глас Шигеру: „Кланът Отори посреща с «Добре дошли» преданите и достойните. Предателите и подлеците да се пазят!“ Не желаех да разрушавам нещо тъй ценно, а и не виждах как биха могли да го разградят навреме.
— Не, нека остане. Аз отговарям за верността на владетеля Араи. Кажете на хората си, че няма от какво да се страхуват, ако се предадат и ме приемат за свой владетел.
Яздейки, при нас пристигнаха Ендо и Мийоши и аз ги пратих да отнесат съобщението на войниците на Отори. Постепенно суматохата се уталожи. Разчистихме моста и Ендо премина от другата страна, за да въдвори ред и да организира завръщането им в града. Мнозина се почувстваха достатъчно спокойни, за да се приберат по домовете си и да отдъхнат.
— Трябва да сте на кон, владетелю Такео — каза Мийоши и ми даде своя — черен на цвят и представителен, — който ми напомни за Аои.
Яхнах го и прекосих моста, за да разговарям с хората от другата страна, което ги накара да избухнат във възторжени викове, след което поех обратно с Ендо. Когато приветствените възгласи стихнаха, долових глухия звук от приближаващата се армия на Араи — тропот на коне и хора.
Появиха се в долината — поток от мравки в далечината — с разветите флагове на Кумамото и Сейшуу. Щом приближиха, разпознах Араи, който яздеше начело — дорест кон, шлем с еленови рога, броня с червени ширити.
Наведох се към Кенджи:
— Трябва да отида да го посрещна.
Той хвърли поглед към отсрещния бряг на реката и се навъси.
— Нещо не е наред — рече тихо.
— Какво?
— Не знам. Бъди нащрек и не преминавай моста.
Докато пришпорвах леко черния кон напред, Ендо каза:
— Аз съм главният васал на клана Отори. Позволете да отнеса на владетеля Араи вестта, че сме се предали и сме под ваше командване.
— Добре. Кажи му да разположи армията си на лагер на отсрещния бряг на реката и го доведи в града. После вече ще можем да наложим мир без повече кръвопролития и за двете страни.
Ендо пое по моста; Араи спря от другата страна и зачака. Ендо бе стигнал почти до средата, когато Араи вдигна ръка, в която държеше черното ветрило на войната.
Настъпи миг тишина. Зенко до мен извика:
— Те зареждат лъковете си!
Бойното ветрило се устреми надолу.
Макар че се случваше буквално пред очите ми, не можех да повярвам на онова, което виждах. В продължение на няколко мига се взирах изумено, когато стрелите се посипаха върху воините. Ендо се строполи тутакси, а мъжете на брега, невъоръжени и неподготвени, бяха повалени като дивеч под ударите на безпощаден ловец.
— Видя ли — рече Кенджи, вадейки меча си. — Ето какво не е наред.
Веднъж преди време бях предаден по същия начин, но тогава бе от самия Кенджи и от Племето. А това предателство бе извършено от военачалник, комуто се бях заклел във вярност. Затова ли бях убил Джо-Ан? Гняв и възмущение замъглиха погледа ми. Бях превзел непревземаемата крепост, бях запазил моста невредим, бях омиротворил хората. Бях поднесъл Хаги, моя град, на Араи на тепсия, а с него и Трите провинции.