Най-накрая Таку заспа и двамата с Кенджи изпихме още една стъкленица вино, докато съзерцавахме изпъкналата луна, която бавно плаваше над градината. Беше студена нощ. Вероятно щеше да има слана и преди да си легнем, затворихме капаците на прозорците. Спах неспокойно, без съмнение заради изпитото вино, и се събудих точно преди зазоряване с мисълта, че съм чул някакъв непривичен звук.
Къщата около мен бе потънала в тишина. Чувах дишането на Кенджи и Таку до себе си и на Чийо и Харука в стаята отдолу. Бяхме поставили стражи на портите, където все още имаше и едно-две кучета. Стори ми се, че чувам приглушения разговор на стражите. Може би те ме бяха събудили.
Известно време лежах и се вслушвах. Навън се развиделяваше и в стаята просветля. Заключих, че не съм чул нищо необичайно, и реших да отида до нужника, а после да се опитам да поспя още час-два. Станах тихо, слязох пипнешком по стълбите, плъзнах встрани вратата и излязох навън.
Не си направих труда да стъпвам безшумно, но в мига, в който подът запя, осъзнах какво бях чул — една-единствена лека стъпка по дъските. Някой бе пробвал да влезе в къщата, но опитът му бе осуетен от славеевия под. В такъв случай къде беше сега?
Разсъждавах трескаво: „Трябва да събудя Кенджи и поне да си взема някакво оръжие“, когато от потъналата в мъгла градина излезе Котаро — учителят Кикута — и застана пред мен.
До момента го бях виждал само в избелелите му сини роби — маскировката, която използваше, когато пътуваше. Сега бе в тъмните бойни одежди на Племето и цялата мощ, която обикновено прикриваше, струеше от стойката и от лицето му — въплъщение на враждебността на Племето към мен.
Той каза тихо:
— Мисля, че животът ти ми принадлежи.
— Ти ме освободи от дадената дума, когато нареди на Акио да ме убие. Всичките ни договорености тогава бяха отменени. И не си имал никакво право да изискваш от мен каквото и да било, след като не ми каза, че именно ти си убил баща ми.
Котаро се усмихна презрително:
— Прав си, аз убих Исаму. Вече знам какво бе онова, което направи и него тъй непокорен — кръвта на Отори във вените и на двама ви — той бръкна в джоба си и аз се дръпнах рязко, за да избегна ножа, който реших, че лети към мен, но онова, което извади, бе една къса пръчка. — Изтеглих това — рече той — и се подчиних на заповедите на Племето, макар че с Исаму бяхме братовчеди и приятели и че той отказа да се защити. Ето какво означава покорство.
Котаро бе втренчил очи в лицето ми, търсейки моите, и знаех, че се надява да ме зашемети със съня на Кикута, но бях сигурен, че можех да му противостоя, макар и да се съмнявах, че ще успея да го приложа върху него както веднъж преди време в Мацуе. Вплетохме погледи в продължение на няколко мига, без някой от нас да спечели надмощие.
— Уби баща ми — пророних аз. — Причини смъртта на Шигеру. А за какво ти бе нужна смъртта на Юки?
Той изсъска нетърпеливо и със светкавично движение пусна пръчката на земята и извади нож. Приведох се рязко и се хвърлих встрани със силен вик. Нямах илюзии, че ще успея да го победя сам и невъоръжен. Щеше да ми се наложи да се бия с голи ръце както с Акио, докато някой дойдеше да ми помогне.
Той скочи след мен с лъжливо движение и после с бързина, недостъпна за окото, се устреми към противоположната страна, за да сграбчи врата ми в мъртва хватка. Аз обаче го бях предвидил, изплъзнах му се и го ритнах в гръб. Уцелих го точно над бъбреците и го чух как изстена. После скочих над него и с дясната си ръка го ударих във врата.
Ножът полетя нагоре. Усетих как се врязва дълбоко в дясната ми ръка, отсичайки двата най-малки пръста. Това бе първата ми истинска рана и болката бе ужасна, по-мъчителна от всичко, което бях изпитвал някога. За момент станах невидим, но собствената ми кръв ме издаде, тъй като шуртеше по славеевия под. Изкрещях отново, призовавайки Кенджи и стражите, и после раздвоих образа си. Фалшивият се претърколи по пода, а аз забих лявата си ръка в очите на Котаро.
Той отметна глава, за да избегне удара, но аз сритах ръката му, която държеше ножа. Той отскочи назад с невероятна скорост и после изведнъж полетя обратно, устремен към главата ми. Приведох се точно преди да ме уцели с крак в главата и скочих във въздуха, когато той се приземи, като през цялото време се борех с шока и с болката. Съзнавах, че ако им се поддам дори за миг, това ще ми коства живота. Тъкмо възнамерявах да опитам да го ритна по подобен начин, когато чух как прозорецът на горната стая се отваря и от него към нас полита малък невидим предмет.