Слязох от коня и подадох юздите на Амано.
— Какво се е случило с Аои? — попита той, разпознавайки коня на Макото.
— Ранен е, не знам колко зле. Оставих го на отсрещния бряг. Преплувахме реката — искаше ми се да разкажа на Амано каква смелост бе проявил конят, но нямахме никакво време. — Сега ще прекосим реката — рекох на останалите жени. — Низвергнатите построиха мост — Каеде бе вперила поглед в мен, без да казва нищо, но Манами тутакси отвори уста да възрази. Вдигнах ръка, за да я спра. — Няма друга възможност. Ще сторите каквото ви наредя — и повторих онова, което вече бях казал на мъжете — че ако има оскверняване, то ще засегне само мен.
— Владетелю Отори — измърмори тя с възможно най-пестеливия поклон, като ме наблюдаваше под око. Потиснах порива да я ударя, колкото и да ми се струваше, че го заслужава.
— Аз ще яздя ли? — попита Каеде.
— Не, мостът много се клати. Пеша ще е по-добре. Аз ще преплувам реката с коня ти.
Амано не пожела и да чуе за това.
— Има достатъчно коняри, които да преплуват — рече той, вперил поглед в подгизналата ми изкаляна броня.
— Нека един от тях да дойде с мен — казах. — Може да откара Раку и да доведе допълнителен кон за мен. Трябва да се върна на отсрещния бряг.
Не бях забравил мъжа, който избяга в гората. Ако беше отишъл да предупреди други за пристигането ни, исках да бъда там, за да се изправя срещу тях.
— Доведи Шън за владетеля Отори — викна Амано на един от конярите.
Мъжът пристигна при нас на дребен дорест кон и пое юздите на Раку. Сбогувах се набързо с Каеде, помолих я да се погрижи товарният кон, на който се намираше ковчежето с архива на Шигеру, да се озове невредим на другия бряг и отново яхнах коня на Макото. Поехме в галоп покрай редицата войници, които в момента се придвижваха бързо по моста. Двеста вече бяха преминали; Кахей ги организираше на малки групи с отделен водач.
Макото ме чакаше на брега. Върнах му коня и държах Раку, докато двамата с коняря нагазиха в реката. Наблюдавах дорестия кон Шън. Той влезе безстрашно в бързите води и заплува мощно и невъзмутимо, все едно бе нещо, което вършеше всеки ден. Конярят се върна по моста и взе Раку.
Двамата заплуваха към отсрещния бряг, а аз се присъединих към мъжете на плаващия мост. Те се клатушкаха и хлъзгаха подобно на плъховете в пристанището на Хаги, като гледаха да остават върху подгизналата повърхност колкото се може по-малко. Предполагах, че само неколцина от тях можеха да плуват. Някои ме поздравиха, а един-двама ме докоснаха по рамото, все едно аз прогонвах злото и носех късмет. Вдъхнах им кураж, доколкото можах, като се пошегувах за горещите вани и превъзходната храна, които ни чакаха в Маруяма. Те изглеждаха в добро разположение на духа, макар и на всички ни да беше ясно, че Маруяма все още е твърде далеч.
На другия бряг казах на коняря да изчака Каеде с Раку. Яхнах Шън. Беше дребен и не се отличаваше с особена красота, но в него имаше нещо, което ми допадаше. След като наредих на войниците да ни следват, застанах начело и поех напред заедно с Макото. Трябваха ми стрелци, които да бъдат до нас. За кратко време бяха сформирани две групи от по трийсет мъже. Наредих им да се скрият зад дигата и да чакат сигнала ми.
Тялото на Джин-Емон все още лежеше при бариерата, а наоколо цареше тишина, все едно мястото бе пусто.
— Това има ли нещо общо с теб? — попита Макото, поглеждайки с отвращение огромното туловище и изложените глави.
— Ще ти разкажа по-късно. С него имаше още един, който избяга. Подозирам, че ще се върне с други. Кахей каза, че областта гъмжала от разбойници. Вероятно великанът е карал хората да си плащат, за да използват моста; който му е отказвал, се е прощавал с главата си.
Макото слезе, за да огледа по-внимателно.
— Някои са били воини — рече той, — при това съвсем млади. Трябва да му отсечем главата като възмездие — той извади меча си.
— Недей — предупредих го. — Костите му са като от гранит. Ще си повредиш острието.
Той ми хвърли недоверчив поглед и без да каже нищо, с рязко движение стовари меча си върху врата на Джин-Емон. Оръжието изстена почти с човешки глас. Мъжете около нас ахнаха от удивление и ужас. Макото се втренчи слисан в строшеното острие и после ме погледна засрамен.