Наредих на стражите да отворят портите и се сбогувах с него. Проследих с поглед мършавата му изкорубена фигура, докато потъна в мрака. От гората долетя писък на женска лисица, наподобяващ вопъл на призрак. Потръпнах. Джо-Ан изглеждаше напътстван и поддържан от някаква мощна свръхестествена сила. Макар и вече да не вярвах в нея, се ужасявах от мощта й подобно на суеверно дете.
Върнах се в постройката за гости настръхнал. Свалих дрехите си и въпреки късния час наредих на Манами да ги отнесе, да ги изпере добре, за да ги очисти от скверността, и после да дойде в банята. След като ме изтърка целия, се потопих в горещата вана за десет-петнайсет минути. Преоблякох се в чисти дрехи и пратих прислужницата да повика Каеде, а после да попита игумена дали бих могъл да говоря с него. Течеше първата половина от часа на вола7.
В коридора срещнах Кахей, разказах му накратко за случилото се и заедно с него отидох в стаята на игумена, пращайки слугата да доведе Макото от храма, където изпълняваше нощно бдение. Стигнахме до решението, че ще придвижим цялата армия по най-бързия начин, с изключение на малката група конници, които щяха да останат в Тераяма и в случай на нужда да се бият като ариергард.
Кахей и Макото незабавно поеха към селото отвъд портите, за да вдигнат Амано и останалите мъже и да започнат да приготвят храна и екипировка за дългия път. Игуменът нареди на слугите да уведомят монасите, тъй като не искаше в това време на нощта да удрят камбаните, за да не послужат като предупреждение за шпионите. Аз се върнах при Каеде.
Тя ме очакваше вече в своите нощни одежди, с пуснати коси, които покриваха гърба й като втора роба, наситено черни на фона на бялата й кожа. От гледката, която представляваше, всеки път дъхът ми секваше. Каквото и да станеше с нас, никога нямаше да забравя тази пролет, която преживяхме заедно. Животът ми изглеждаше пълен с незаслужена благодат, но тази бе най-върховната.
— Манами каза, че пристигнал някакъв низвергнат, че си го пуснал вътре и си разговарял с него — в гласа й звучеше потресът, който бе изживяла и личната й прислужница.
— Да, казва се Джо-Ан. Срещнах го в Ямагата — съблякох се, сложих си нощната роба и седнах срещу нея, опирайки колене о нейните.
Очите й потърсиха лицето ми.
— Изглеждаш изтощен. Ела и си легни.
— Така и ще направя. Трябва да се опитаме да поспим няколко часа. Поемаме на път призори. Воините на Отори са обградили храма; затова трябва да прехвърлим планината.
— Низвергнатият ли ти донесе тази вест?
— Рискувал е живота си, за да дойде да ми го съобщи.
— Защо? Откъде го познаваш?
— Помниш ли деня, в който пристигнахме тук с владетеля Шигеру?
Каеде се усмихна:
— Никога няма да го забравя.
— Предишната нощ аз се изкачих в крепостта и сложих край на страданията на затворниците, увесени върху стените. Те бяха от Скритите… чувала ли си за тях?
Каеде кимна:
— Шизука ми разказа малко за тях. Били измъчвани по същия начин от хората на Ногучи.
— Единият от мъжете, които убих, беше братът на Джо-Ан. Джо-Ан ме видя, когато излязох от рова, и помисли, че съм ангел.
— Ангелът на Ямагата! — произнесе Каеде бавно. — Когато се върнахме същата нощ, целият град говореше за него.
— Оттогава съм го срещал няколко пъти… сякаш съдбите ни са преплетени по някакъв начин. Миналата година ми помогна да стигна дотук. Ако не беше Джо-Ан, щях да загина в снега. По пътя ме отведе да видя една свята жена и тя каза някои неща за живота ми…
Не бях разказал на никого, дори и на Макото, дори и на Мацуда, за думите на пророчицата, но сега пожелах да ги споделя с Каеде. Прошепнах й някои от тях — че в мен е смесена кръвта на три рода, че съм роден сред Скритите, но че собственият ми живот вече не ми принадлежи, че ми е отредено да управлявам от море до море, когато Земята предостави онова, което Небето желае. Бях си повтарял тези думи отново и отново и както вече съм споменавал, понякога им вярвах, а понякога — не. Казах й, че мирът ще ни бъде донесен от пет битки — четири победни и една загубена, но не й казах какво бе предсказала светицата за собствения ми син — че ще умра от неговата ръка. Реших, че за нея това ще е твърде ужасно бреме, но истината бе, че не желаех да говоря за нещо друго, което бях скрил от нея — че жена от Племето, дъщерята на Муто Кенджи, носеше моето дете.