Спектакълът „ГРУПОВ СЕКС — САМО С ПАЛЕСТИНКИ“ беше безспорно върхът на моята кариера — в медийно отношение, искам да кажа. За кратко излязох от рубриката „Спектакли“ на ежедневниците, за да попадна на страниците „Общество и право“. Имаше оплаквания от мюсюлмански сдружения, заплахи с бомбен атентат — най-сетне малко екшън. Поемах риск, вярно е, но той бе пресметнат; ислямските интегристи, появили се в началото на 2000 година, имаха почти същата съдба като пънкарите. Отначало бяха изместени като модна тенденция от появата на учтиви, възпитани мюсюлмани, повлияни от движението „Таблих“13 — нещо като new wave14, за да продължа паралела; по онова време момичетата носеха яшмак, но елегантен, украсен с дантела и прозрачни шарки; всъщност той напомняше еротичен аксесоар. И после, естествено, явлението постепенно замря: джамиите, построени с много средства, отново се опразниха, а младите арабки — пак бяха пуснати на сексуалния пазар. Беше ясно предварително; като се има предвид обществото, в което живеехме, не можеше да бъде другояче; въпреки това в продължение на два или три сезона се бях оказал в кожата на защитник на свободата на словото. Лично аз, ако ме питате, бях по-скоро против всякаква свобода. Забавно е, че именно противниците на свободата в даден момент имат най-голяма нужда от нея.
Изабел беше с мен и ме съветваше много умело.
— Трябва — каза ми тя още отначало — да спечелиш на своя страна цялата измет. Ако типовете от изметта са с тебе, ставаш неуязвим…
— Те са на моя страна — възмутих се аз, — нали идват на представленията ми.
— Не е достатъчно; трябва ти още нещо. Най-много от всичко те си падат по мангизите. Имаш ги, но не го показваш достатъчно. Трябва да се изръсиш.
Няма как, послушах я и си купих едно „великолепно и изискано“ „Бентли Континентал GT“, което според „Автожурнал“ символизира завръщането на Бентли към първоначалната му цел: да предлага много луксозни спортни коли. След месец бях на корицата на „Радикал Хип-Хоп“ — е, не толкова аз, а най-вече колата ми. Повечето от рапърите си купуваха „Ферари“, няколко особняци — „Порше“, но с „Бентли“-то окончателно им разказах играта. Тези тъпанари нямат никаква култура, дори и за автомобили. Можех да си купя „Астор-Мартин“, но „Бентли“ беше по-скъпа и в крайна сметка по-добра, на покрива й безпроблемно можеха да седнат три мадами. В крайна сметка за сто и шейсет хиляди евро това си беше почти на далавера; във всеки случай, изчислена в доверието от страна на изметта, инвестицията ми беше много сполучлива.
Този спектакъл отбеляза началото на кратката ми, но доходоносна кариера в киното. Вътре в шоуто бях вмъкнал късометражен филм, първоначалният ми проект, озаглавен „ДА ХВЪРЛЯМЕ С ПАРАШУТ МИНИПОЛИ НАД ПАЛЕСТИНА“, вече носеше онзи леко ислямофобски гротесков тон, който по-късно толкова допринесе за моята слава; но по съвета на Изабел реших да добавя и малка доза антисемитизъм в противовес на общия антиарабски характер на спектакъла; това беше благоразумно. Спрях се на порнофилм, т.е. на пародия на порнофилм — жанр, който, признавам, се пародира лесно. Филмът беше озаглавен „ОБЛИЖИ МИ ИВИЦАТА ГАЗА“ (моя дебел еврейски за… селник). Актрисите бяха автентични арабки, гарантирано от 93-ти департамент15 — в стил курвета, но забулени; бяхме направили външните снимки на Пясъчното море в Ерменонвил. Беше смешно; разбира се, хуморът беше доста солен. Хората се бяха смели, е — повечето от хората. По време на едно интервю с участието на Джамел Дебуз16 той ме нарече „супер готин пич“; накратко, не можеше да бъде по-добре. Вярно е, че Джамел ме светна в гримьорната преди предаването: „Не мога да те критикувам, пич. Имаме една и съща публика“. Фожиел17, който беше организирал интервюто, веднага разбра, че сме се сдушили, и започна да трепери от шубе; трябва да призная, че отдавна исках да размажа това лайно. Но се въздържах, бях много добър, super cool18 наистина.
Продуцентите на спектакъла ме бяха накарали да изрежа част от късометражния филм — да си призная, тя не беше особено смешна; бяхме я заснели в един блок, определен за събаряне във Франконвил, който уж изобразяваше Източен Ерусалим. Ставаше дума за диалог между терорист от Хамас и германски турист. Разговорът им ту приемаше формата на паскаловски разсъждения за основите на човешката идентичност, ту наподобяваше икономически размисли а ла Шумпетер19. В началото палестинският терорист установяваше, че в метафизичен план стойността на заложника — тъй като е неверник — е равна на нула, но не е отрицателна, както примерно щеше да бъде, ако беше евреин; следователно унищожението му нямаше да бъде плод на желание, а на липса на интерес. Но в икономически план стойността на заложника беше значителна, защото той спадаше към богата нация, известна със своята солидарност с гражданите си. След този преамбюл палестинският терорист предприемаше серия от опити. Отначало изваждаше един зъб на заложника — с голи ръце, — а после констатираше, че пазарната стойност остава непроменена. След това правеше същото с един нокът, но този път служейки си с клещи. Намесваше се втори терорист и между двамата палестинци се оформяше малка дискусия, основаваща се в по-голяма или в по-малка степен на Дарвиновите тези. В заключение те откъсваха тестикулите на заложника, без да пропуснат грижливо да зашият раната, за да избегнат преждевременната му смърт. Накрая единодушно стигаха до извода, че след операцията се е променила само биологичната стойност на заложника; метафизичната му стойност си оставаше нула, а пазарната — много висока.
13
Ислямска религиозна организация, чието влияние е разпространено в Пакистан, Индия, Узбекистан, Казахстан. — Б.пр.
15
93-ти департамент се нарича парижкото предградие „Сен Дьони“, където живее компактна група имигрантско население, най-вече от арабски произход. — Б.пр.
16
Дебуз, Джамел — френски комик от марокански произход, роден 1975 г. Участва в много филми и моноспектакли. — Б.пр.
17
Фожиел, Марк-Оливие — френски продуцент и телевизионен водещ. Известен с предаването „Не можеш да се харесаш на всички“. — Б.пр.
19
Шумпетер, Йозеф — австрийски икономист, автор на книгата „Капитализъм, социализъм и демокрация“ (1942). — Б.пр.