Даниел 25, 10
Повечето свидетелства потвърждават: именно от този момент Църквата на елоимитите щяла да набере най-голямо количество привърженици и да се разпространи безпрепятствено из целия западен свят. След като за по-малко от две години движението на елоимитите изместило будистките течения на Запад, то със същата лекота погълнало последните останки от рухналото християнство и после се обърнало към Азия, чието завладяване, започнато от Япония, също било изненадващо бързо, най-вече като се има предвид, че този континент в течение на векове успешно е устоявал на всички опити на християнските мисионери. Истина е, че времената били други и че елоимизмът вървял, така да се каже, по петите на потребителския капитализъм, който, превръщайки младостта във върховна ценност, постепенно унищожил почитта към традицията и култа към прадедите с обещанието си да запази завинаги същата тази младост и удоволствията, свързани с нея.
Странно е, че ислямът се оказал по-дълготраен бастион на съпротива. Подкрепяна от масовата и непресекваща имиграция, мюсюлманската религия засилвала влиянието си в западните страни практически със същия ритъм, както и елоимизмът. Въпреки че била насочена най-вече към населението, дошло от Магреб и Черна Африка, тя се ползвала с все по-голям успех и сред „коренните“ европейци. Този успех се дължал главно на нейния мачизъм. Отказът от мачизма наистина направил мъжете нещастни, но ни най-малко не допринесъл за щастието на жените. Все повече мъже и най-вече жени мечтаели за връщане на системата, в която жените са целомъдрени и подчинени, а девствеността им — непокътната. Заедно с това обаче еротичният стремеж към телата на младите момичета продължавал да нараства и разпространението на исляма било възможно единствено благодарение на някои компромиси, направени от едно ново поколение имами, които, вдъхновявайки се от католическата традиция, реалити-шоуто и усета за зрелище на американските телеевангелисти, изработили за мюсюлманската публика назидателен сценарий за живот, основан върху две понятия, относително чужди на ислямската традиция — внезапния обрат и опрощаването на греховете. В типичната схема, възпроизведена съвсем точно в множество теленовели, снимани най-вече в Турция или Северна Африка, момичето, за ужас на родителите си, отначало води разпуснат живот, изпълнен с алкохол, наркотици и ненаситна сексуална свобода. После, в резултат на някакво събитие, което предизвиква у нея спасителен обрат (мъчителен аборт, среща с млад, почтен и благочестив мюсюлманин, който учи за инженер), тя изоставя светските изкушения и се превръща в покорна, целомъдрена и забулена съпруга. Същата схема съществувала и в мъжки вариант, където главни герои били предимно рапъри, като при тях се наблягало повече на престъпността и употребата на твърди наркотици. Успехът на този лицемерен сценарий бил още по-голям и поради факта, че възрастта, на която се извършвал обратът (между двайсет и две и двайсет и пет години), съвпадала с момента, когато младите арабки, поразително красиви като момичета, започвали да дебелеят и да чувстват нужда от по-широки и прикриващи дрехи. По този начин за едно-две десетилетия ислямът в Европа успял да влезе в ролята, която имал католицизмът през най-блестящия си период, и станал „официална религия“, чието предназначение е да организира календара, както и редица миниритуали, въвеждащи някакъв ритъм в хода на времето, да има достатъчно примитивни догми, за да бъде достъпен за мнозинството, но като запази известна двусмисленост, привлекателна и за най-свободомислещите, да проповядва заплашителна нравствена суровост, а на практика да предоставя на всеки съгрешил пътечки за завръщане в лоното й. Същото явление се наблюдавало и в САЩ най-вече сред негърската общност, с тази разлика, че там католицизмът, разпространен сред латиноамериканската имиграция, дълго време запазил господстващи позиции.