Но това можело да продължи само известно време и след няколко години нежеланието да остарее, да се вразуми и да се превърне в дебела матрона обхванало на свой ред и децата на имигрантите. Когато дадена обществена система е разрушена, това разрушение е окончателно и не е възможно никакво връщане назад; законите на социалната ентропия, на теория валидни за която и да е човешка релационна система, били доказани напълно аргументирано едва след два века от Хюлет и Дюд; но интуитивно хората ги познавали много преди това. Рухването на исляма на Запад странно напомня падането на комунизма, станало няколко десетилетия преди това: и в двата случая отливът започва в страните, където е роден, и за няколко години помита мощните и свръхбогати организации в страните, които са го приютили. Когато арабските държави след години подривна дейност, провеждана най-вече посредством тайни контакти в Интернет и сваляне на упадъчни културни продукти, най-сетне успели да постигнат начин на живот, почиващ върху масовото потребление, сексуалната свобода и развлеченията, увлечението на населението било толкова силно и несдържано, както преди половин век в комунистическите страни. Както често се е случвало в човешката история, движението се зародило в Палестина, и по-точно в резултат на внезапния отказ на палестинските момичета да ограничат съществуването си само с постоянно създаване на бъдещи воини на Аллаха, както и на желанието им да се възползват от свободата на нравите, с която разполагали съседките им в Израел. За няколко години промяната, носена от техномузиката (както някога рокът символизирал притегателната сила на капиталистическия свят, но този път много по-ефикасно поради съществуването на Интернет), обхванала всички арабски страни, които трябвало да се преборят с масов бунт на младежите и очевидно не успели. Тогава станало безкрайно ясно, че в мюсюлманските държави само невежеството и принудата са съхранявали примитивната вяра; лишени от своя тил, ислямските течения се сринали изведнъж.
Елоимитите били напълно адаптирани към цивилизацията на развлеченията, в която били родени. Без да налагат никакви морални ограничения и свеждайки човешкото съществуване до интереса и удоволствието, те обаче възприели основното обещание, давано от всички монотеистични религии: победата над смъртта. Като отстранил духовното и мистичното измерение, елоимизмът просто свел значението на тази победа и същността на обещанието до безкрайното удължаване на физическия живот, т.е. до безкрайното задоволяване на физическите желания.
Първата съществена церемония, отбелязваща приемането на нов вярващ — вземането на ДНК, — се съпътствала от подписването на акт, в който кандидатът поверявал на Църквата след смъртта си цялото си имущество; тя си запазвала правото да го инвестира и се задължавала да му го върне след възкресението. Това не шокирало особено, защото набелязаната цел била да се премахне естественото родство и следователно цялата система на наследяване, а смъртта била представяна като неутрален период, обикновен стазис в очакване на подмладеното тяло. След мощна кампания сред американските бизнес среди първият новоприет елоимит бил Стийв Джобс, който поискал и получил частична отмяна на правилото в полза на децата си, създадени, преди да открие елоимизма. Бил последван почти веднага от Бил Гейтс, Ричард Брансън и после от много други ръководители на най-големи световни фирми. Църквата станала извънредно богата и няколко години след смъртта на пророка вече представлявала първата европейска религия по размер на инвестиции и брой на привърженици.
Втора съществена церемония бил преходът към очакване на възкресението — с други думи, самоубийството. След период на колебания и несигурност се утвърдил обичаят то да се извършва публично с хармоничен и прост ритуал, в избран от вярващия момент, когато той сметнел, че физическото му тяло вече не може да му доставя радостта, която съвсем закономерно очаквал от него. То се извършвало с изключителна непоколебимост и вяра в скорошното възкресение, което силно ни изненадва, тъй като Мицкевич, въпреки предоставените му колосални средства за изследвания, не постигнал реален напредък и макар че наистина можел да съхранява безкрайно образци от ДНК, за момента бил неспособен да създаде жив организъм, по-сложен от обикновена клетка. Вярно е, че безсмъртието, обещано навремето от християнството, почивало върху още по-несигурни основи. Всъщност идеята за безсмъртие никога не е изоставяла човека и въпреки че след ограничения и принуди той е трябвало да се откаже от древните си вярвания, все пак е запазил жива носталгията по тях, никога не се е примирил и е бил готов при наличието на някакво що-годе приемливо обяснение да се отдаде безпрекословно на новата вяра.