Точно когато Венсан започна да ми обяснява своето виждане за естетиката на ритуалите, влезе Ченгето, облечен с безупречен тъмносин блейзър; той също изглеждаше в ослепителна форма и енергично ми стисна ръката. Определено сектата ни най-малко нямаше вид да е пострадала от смъртта на пророка, напротив, нещата като че ли вървяха още по-добре. Нищо не се бе случило след постановката с възкресението от началото на лятото в Ланзароте, но събитието бе имало такъв отзвук в медиите, че това бе достатъчно; постоянно прииждаха молби за повече информация, като много от тях бяха последвани от присъединяване, броят на привържениците и капиталите нарастваха непрекъснато.
Същата вечер бях поканен на вечеря у Венсан заедно с Ченгето и жена му — за първи път я виждах и тя ми се стори спокойна, солидна и по-скоро приветлива личност. Още един път бях изненадан от факта, че Ченгето изглежда като висш служител във фирма или като държавен чиновник, отговарящ за разпределянето на субсидиите за селското стопанство във високопланинските области; у него нищо не говореше за мистицизъм или за някаква религиозност. Той дори изглеждаше напълно лишен от впечатлителност и съвсем равнодушно съобщи на Венсан за зараждането на тревожна тенденция, появила се в някои страни, където сектата отскоро имала влияние — по-специално в Италия и Япония. В учението на елоимитите нищо не посочваше как трябва да се извърши церемонията на самоубийството; тъй като цялата информация, необходима за възстановяването на тялото на вярващия, бе съхранена в неговата ДНК, тялото му можеше да се разчлени или изгори и това нямаше голямо значение. Изглежда, в някои първични организации се бе появила нездрава театралност във връзка с разпръскването на съставните части на тялото; това засягало в най-голяма степен лекарите, социалните работници и медицинските сестри. Преди да се сбогува, Ченгето връчи на Венсан едно досие от около трийсет страници, както и три DVD — повечето церемонии бяха заснети. Приех поканата да пренощувам; Сюзан ми сипа коняк, а Венсан започна да чете. Намирахме се в гостната на баба му и дядо му и нищо не се бе променило след първото ми посещение — облегалките на фотьойлите и кадифеното канапе все така бяха покрити с дантелени покривки, снимките на алпийски пейзажи продължаваха да висят в рамките си, дори филодендронът до пианото беше същият. Докато преглеждаше досието, Венсан ставаше все по-мрачен; той предаде на Сюзан съдържанието му на английски, а след това ми посочи няколко примера.
— В организацията в Римини източили кръвта от тялото на един вярващ; после участниците в ритуала се намазали с нея и изяли черния му дроб и половите му органи. В организацията в Барселона вярващият помолил да окачат трупа му на касапски ченгел и да го предоставят на всички: тялото му висяло в някакво мазе две седмици; участниците се обслужвали, режели по едно парче и обикновено го изяждали на място. В Осака елоимитът поискал с помощта на компресор тялото му да бъде превърнато в сфера с диаметър двайсет сантиметра, да бъде обвито със силикон и използвано като топка за боулинг: изглежда, приживе бил страстен любител на боулинга.