Венсан прекъсна, гласът му леко трепереше; явно бе шокиран от размерите на подобно явление.
— Това е обществена тенденция… — казах аз. — Всеобща тенденция към варварство, няма как да я избегнете…
— Не знам какво да правя, не знам как да спра всичко това. Проблемът е, че никога не сме говорили за морал…
— There are not a lot of basic socio-religious emotions… — намеси се Сюзан. — If you have no sex, you need ferocity. That’s all…106
Венсан замълча, замисли се, сипа си отново коняк; едва на следващата сутрин на закуска той ни съобщи решението си да организира в световен мащаб акцията „ДАЙТЕ СЕКС НА ХОРАТА. ДОСТАВЕТЕ ИМ УДОВОЛСТВИЕ“. След смъртта на пророка сексуалният живот на вярващите бързо беше западнал и се беше стабилизират на средното за страната, т.е. много ниско ниво. Упадъкът на сексуалния живот беше всеобщ проблем, присъщ на всички социални прослойки, на всички развити народи, с изключение на много младите хора; дори хомосексуалистите, след кратък период на разюзданост, настъпил вследствие на либерализацията на техните практики, се бяха успокоили и вече се стремяха към моногамност и умерен семеен живот, посветен на културен туризъм и запознанство с местните вина. За елоимизма това беше тревожен проблем, защото дори когато се основава върху надеждата за безсмъртие, една религия значително увеличава привлекателната си сила, ако може да предложи веднага по-пълноценен, по-разнообразен, по-възторжен и по-весел живот. „С Христос живееш по-интензивно“ — такава е била приблизително постоянната тема на рекламните кампании, организирани от католическата църква непосредствено преди изчезването й. Доразвивайки идеята на Фурие, Венсан беше замислил да върне сакралната проституция, класическа в древен Вавилон, и на първо време да се обърне към бившите годеници на пророка; щял да организира с желаещите нещо като оргийно турне с цел да даде на привържениците пример за постоянно сексуално отдаване и да разпространи във всички местни звена на Църквата едно течение на похотливост и удоволствие, което да спре развитието на некрофилството и увлечението от смъртта. Сюзан намери идеята за превъзходна: познавала момичетата, можела да им се обади и била сигурна, че повечето щели да приемат с възторг. През нощта Венсан беше нахвърлил поредица от скици, които да бъдат разпространени по Интернет. Рисунките бяха откровено порнографски (изобразяваха групи от по двама до десетина души, мъже и жени, използващи ръцете, устите и половите си органи по всички мислими и немислими начини), но и максимално стилизирани, с много чисти линии, като по нищо не приличаха на отвратителния порнографски реализъм, характерен за творбите на пророка.
След няколко седмици стана ясно, че акцията има огромен успех — турнето на годениците на пророка беше истински триумф и в местните си организации привържениците умело възпроизвеждаха еротичните сцени, скицирани от Венсан; това им доставяше такова удоволствие, че в повечето страни броят на присъстващите на сбирките се утрои; сексуалната оргия, противно на други, по-светски и по-скорошни по произход сексуални предложения, като например груповия секс, вече не изглеждаше като отживелица. И още един, много по-показателен факт: разговорите между вярващите във всекидневието, стига да съдържаха минимално съпреживяване, се съпътстваха от пипане, размяна на ласки и дори от взаимна мастурбация; с една дума, повторната сексуализация на човешките отношения беше на път да се осъществи. Именно в този момент всички си дадоха сметка за една подробност, която първоначалният ентусиазъм им бе попречил да забележат: в желанието си за стилизация Венсан твърде много се беше отдалечил от реалистичното изобразяване на човешкото тяло. Ако фалосът все още беше доста правдоподобен (макар и правоъгълен, без косми и видими вени), то вулвата в неговите рисунки бе сведена до дълга и тънка цепка, лишена от косми и продължаваща разделителната линия на дупето. Естествено, тя можеше да се разтваря, за да приема всякакви членове, но пък не беше способна на никаква отделителна функция. Всички отделителни органи бяха изчезнали и така нарисуваните същества, макар и да можеха да се любят, очевидно нямаше как да се хранят.
106
Няма толкова много първични социално-религиозни емоции… Ако не е секс, ще бъде жестокост. Това е всичко (англ.). — Б.пр.