Нещата можеха да спрат дотук и да бъдат мотивирани с художествената условност, ако не се беше намесил Учения, който се върна от Ланзароте през декември, за да представи напредъка на работата си. Въпреки че все още живеех в „Лутеция“, прекарвах по-голямата част от времето си в Шьовийи-Ларю; не бях член на Управителния съвет, но бях един от непосредствените свидетели на събитията и всички ми имаха доверие. Естествено, в Париж ставаха най-различни неща, имаше политически новини и културен живот, но аз не се и съмнявах, че важните и значителните неща се случват в Шьовийи-Ларю. От дълго време бях убеден, макар и да не бях го изразил нито във филмите, нито в скечовете си, тъй като нямах реален контакт с явлението: политическите или военните събития, естетическите или културните промени могат да играят роля и понякога много голяма роля в живота на хората, но никога нищо не може да има такова историческо значение, както зараждането на новата или рухването на съществуващата религия. На познатите, които все още срещах на бара в „Лутеция“, казвах, че пиша; те вероятно предполагаха, че пиша роман, и не бяха ни най-малко изненадани; винаги бях имал репутация на комик литератор; ако знаеха, казвах си понякога, ако знаеха, че не става дума за художествено произведение, а че се опитвам да опиша едно от най-важните събития в човешката история; ако знаеха, казвам си аз сега, дори нямаше да се изненадат кой знае колко. Всички те бяха свикнали с унилото си и еднообразно съществуване, бяха свикнали да не се интересуват от реалния живот и да предпочитат коментара му; разбирах ги, и аз бях такъв някога, а отчасти и сега, и може би много повече. Нито веднъж след лансирането на акцията „ДАЙТЕ СЕКС НА ХОРАТА. ДОСТАВЕТЕ ИМ УДОВОЛСТВИЕ“ не бях помислил да се възползвам от сексуалните услуги на годениците на пророка, нито бях поискал от някоя вярваща да ме дари с минетче или обикновена чекия, които щях да получа без никакъв проблем; Естер продължаваше да владее ума ми, тялото ми, всичко. Споделих го веднъж с Венсан, беше към края на сутринта, много хубава, вече зимна сутрин, от прозореца на кабинета му гледах дърветата в общинския парк: Можеше да ме спаси само акцията „ЖЕНА ТИ ТЕ ЧАКА“, но нещата ни най-малко не вървяха в тази посока. Той ме погледна тъжно, мъчно му беше за мен, лесно му беше да ме разбере, вероятно си спомняше за онези неотдавнашни моменти, когато любовта му към Сюзан изглеждаше невъзможна. Размахах леко ръка, тананикайки: „Лалала…“ и направих гримаса, която никак не беше смешна; после като Заратустра в началото на залеза си се отправих към стола.
Все пак присъствах на събранието, когато Учения обяви, че рисунките на Венсан са не само художествена визия, а предвиждат бъдещия човек. От дълго време храненето на животните му изглеждало примитивна система с нищожна енергийна производителност, отделяща прекалено голямо количество отпадъци, които не само трябва да се изхвърлят, но в интервалите водят до значително изхабяване на организма. Отдавна мислел да снабди новото човешко същество с онази система за фотосинтеза, която по прищявка на еволюцията била характерна за растенията. Системата за прякото използване на слънчевата енергия очевидно била по-здрава, по-съвършена и по-надеждна — доказателство за това била практически безграничната продължителност на живота на растенията. Освен това прибавянето към човешката клетка на автотрофни свойства107 не било толкова сложна операция, колкото си мислим; от известно време неговите екипи вече работели по този въпрос и броят на необходимите гени се оказал странно малък. Преобразеното по този начин човешко същество щяло да живее освен от слънчевата енергия само с помощта на вода и малко минерални соли; храносмилателният апарат, както и отделителната система, можели да изчезнат — излишните минерали лесно щели да бъдат изхвърляни с водата посредством потта.
Свикнал да следи доста повърхностно обясненията на Учения, Венсан машинално кимна, а Ченгето мислеше за нещо друго; ето така само за няколко минути и въз основа на една набързо направена скица на художник бе решена Стандартната Генетична Ректификация, която щеше да бъде приложена на всички ДНК единици, предназначени за възкресение, и да набележи окончателната граница между неохората и техните предци. Останалата част на генетичния код си оставаше непроменена; при все това ставаше дума за нов вид и дори, ако трябва да бъдем точни, за ново царство.
107
Автотрофен — способен на синтезиране на комплекс органични субстанции от прости неорганични вещества. — Б.пр.