Даниел 25, 14
Първият ми контакт с Естер 31 ме изненада; вероятно под влиянието на животописа на моя предшественик очаквах да видя млада жена. Предупредена за молбата ми за интермедиация, тя премина във визуален режим: пред мен седеше жена със спокойно, сериозно лице, прехвърлила петдесетте; седеше пред екрана в малка добре подредена стая, която вероятно й служеше за кабинет, и носеше очила за далекогледство. Нейният пореден номер 31 сам по себе си представляваше изненада; обясни ми, че всички от родствената линия на Естер били наследили бъбречното заболяване на родоначалничката си и поради това живеели по-кратко. Естествено, тя знаела за заминаването на Мари 23 — тя също била убедена, че една общност от еволюирали примати се е установила на мястото, където се е намирал остров Ланзароте; тази зона от северната част на Атлантическия океан, каза тя, имала бурна геологична съдба — след като бил потопен при Първото смаляване, островът пак се появил в резултат на нови вулканични изригвания; превърнал се в полуостров по време на Голямата Суша, а според последните скици тесен провлак го свързвал с Африканския континент.
Противно на Мари 23, Естер 31 мислеше, че общността, заселила се в тази зона, не се състои от диваци, а от неохора, отхвърлили учението на Върховната сестра. Вярно е, че сателитните снимки не били напълно категорични — не било ясно дали става дума за същества, трансформирани чрез СГР. Но възможно ли е, отбеляза тя, хетеротрофите да са оцелели в местност, където няма и следа от растителност? Била убедена, че Мари 23, надявайки се да срещне хора от древната раса, всъщност ще се натъкне на неохора, които са извървели нейния път.
— Може би тя търсеше точно това… — казах й аз.
Тя дълго мисли и ми отговори с неутрален глас:
— Възможно е.
Даниел 1, 26
За инсталацията си Венсан беше избрал хангар без прозорци, с размери петдесет на петдесет метра, разположен съвсем близо до помещенията на Църквата и свързан с тях с покрит преход. Докато преминавах през офисите, където въпреки ранния час пред екраните на компютрите вече се суетяха секретарки, деловодители, счетоводители, още веднъж бях изненадан от факта, че тази мощна и цветуща духовна организация, която в северните европейски страни имаше толкова привърженици, колкото и основните християнски изповедания, функционираше също като малко предприятие. Знаех, че Ченгето се чувства добре в тази трудова и скромна обстановка, отговаряща на неговите ценности; всъщност винаги дълбоко бе ненавиждал прахосничеството и показността на пророка. Доволен от новия си живот, той се държеше като социално ангажиран работодател, загрижен за подчинените си, готов винаги да им даде половин ден отпуска или аванс. Организацията функционираше прекрасно, завещаните от привържениците средства увеличаваха капитала, който вече беше двойно по-голям от този на сектата на Мун; тяхната репликирана в пет екземпляра ДНК се пазеше при ниска температура в херметично затворени подземни зали, неподатливи на повечето известни радиационни облъчвания и способни да устоят на термоядрен взрив. Ръководените от Учения лаборатории не бяха само nec plus ultra111 на съвременната технология; подобно нещо не съществуваше нито в обществения, нито в частния сектор; в областта на генното инженерство и в непредвидимото свързване на невронните мрежи той и екипът му бяха постигнали невероятен напредък, спазвайки при това действащото законодателство, и най-способните студенти от повечето американски технологични университети се стараеха да попаднат на работа при него.
След като догмата, ритуалът и устройството бяха установени и бе отстранена опасността от извращения, Венсан беше направил няколко кратки медийни изяви, при които беше успял да си позволи лукса да бъде толерантен, като се беше споразумял с представителите на монотеистичните религии за общия им стремеж към духовното, но без да скрие, че целите им са съвсем различни. Тази умиротворителна стратегия беше дала резултати и двата атентата срещу помещенията на Църквата — единият в Истанбул, за който отговорност пое една ислямистка групировка, а другият в Тъксан, в щата Аризона, вероятно дело на протестантски фундаменталисти — предизвикаха всеобщо неодобрение и се обърнаха срещу извършителите си. С новаторския аспект в житейските принципи на елоимитите сега вече изцяло се занимаваше Лука. Хапливото му послание, което безкомпромисно осмиваше бащинството и с контролирана дързост се заиграваше със сексуалната двойственост на малките момиченца, омаловажавайки, без да го напада директно, древното табу върху кръвосмешението, придаваше на всяка от кампаниите му в пресата влияние, което далеч надхвърляше направената инвестиция. Но за да постигне всеобщ консенсус, той не се отказваше от безрезервна апология на господстващите хедонистични ценности и проявяваше подчертан респект към ориенталските сексуални практики, като всичко това бе визуално изразено по един естетизиран и много директен начин, който създаде школа (клипът „СПОКОЙСТВИЕ. ЗАВИНАГИ“ бе допълнен с друг: „ЧУВСТВЕНОСТ. ЗАВИНАГИ“ И после „ЛЮБОВ. ЗАВИНАГИ“, които безспорно бяха новост в религиозната реклама). Без никаква съпротива и без дори да обмислят възможността за контранастъпление, съществуващите църкви за няколко години изгубиха повечето от привържениците си, а звездата им залезе в полза на новия култ, който на всичко отгоре набираше последователите си в атеистичните, заможни и модерни среди на „кадрите от средния и висшия ешелон“ според терминологията на Лука, до които традиционните религии отдавна нямаха никакъв достъп.