Картите, съставени въз основа на снимки, не позволяваха да се предвиди доколко непреодолимо е това препятствие, но затова пък даваха точна представа за неговото очертание; пукнатината започваше от местонахождението на древния Мадрид (градът беше разрушен от няколко последователни ядрени експлозии през една от последните фази на междучовешките конфликти), после прекосяваше Южна Испания, мочурливата зона, образувала се на мястото на някогашното Средиземно море, и се врязваше в африканския континент. Единственото възможно решение бе да го заобиколя от север; трябваше да се отклоня с хиляда километра. Седнах за няколко минути обезсърчен, краката ми се люлееха в празното пространство, а слънцето възлизаше над върховете. Фокс седна до мен, като ме поглеждаше въпросително. Поне проблемът с неговата храна бе решен: зайците изобилстваха по тези места и се оставяха да бъдат уловени и разкъсани съвсем доверчиво; несъмнено естествените им врагове бяха изчезнали преди много години. Бях удивен от бързината, с която Фокс възвърна инстинктите на дивите си предци, както и от явната радост, с която той, свикналият с топлината на апартамента, вдъхваше чистия въздух и подскачаше из планинските ливади.
Времето се затопли и дори стана горещо; леко преминахме през планинските вериги на Сиера Невада, през Пуерто дела Рагуа, на две хиляди метра над морското равнище; в далечината се виждаше покритият със сняг връх Муласен, който е бил и си остава — въпреки настъпилите геологични катаклизми — най-високата точка на Иберийския полуостров.
На Север се простираха плата и варовикови възвишения, където имаше много пещери. Те били използвани от праисторическите хора, които първи обитавали местността; по-късно били използвани от последните мюсюлмани, прогонени от испанската Реконкиста, а през XX век — превърнати в курортни селища и хотели; свикнах да си почивам в тях през деня и да продължавам пътя си привечер. Едва на третия ден забелязах за първи път следи от присъствието на диваците — огън, кости от дребни животни. Бяха палили огън направо на пода в една от стаите в пещерите и, естествено, бяха изгорили мокета, макар че в кухнята на хотела имаше печки с керамичен плот — очевидно не са знаели как функционират. За мен беше постоянна изненада, че голяма част от съоръженията, построени от хората, бяха изправни след толкова столетия; дори електроцентралите продължаваха да произвеждат хиляди киловата енергия, неизползвана от никого. Ненавиждаща всичко, което е направено от хората, стремяща се окончателно да скъса с вида, живял преди нас, Върховната сестра веднага взела решение да развие автономна технология в анклавите, предназначени за неохората, като постепенно ги откупила от разорените правителства, неспособни да се справят с бюджета си, а по-късно и да се грижат за хигиенните нужди на своите народи. Предишните съоръжения били напълно изоставени и фактът, че продължаваха да функционират, беше забележителен; независимо от другите си черти човекът определено е бил изобретателен бозайник.
Когато стигнах на върха на Негратин, направих кратка почивка. Гигантските турбини на язовира се въртяха със забавен ход; те вече захранваха само няколко улични фенера, които безполезно стърчаха по магистралата между Гренада и Аликанте. Изроненото и покрито с пясък шосе беше обрасло с трева и храсти. Седнал на терасата на бивш ресторант, който се издигаше над синьо-зелената повърхност на язовирното езеро, сред метални маси и столове, разядени от ръжда, аз за пореден път се учудих от обзелата ме носталгия при мисълта за празниците, пиршествата, семейните тържества, които вероятно са ставали на това място преди векове. Макар повече от всякога да бях убеден, че човечеството не заслужаваше да живее, че изчезването на този вид от всяка гледна точка може да се разглежда като блага вест, тези разхвърляни и изпочупени останки навяваха печал.
„Докога ще продължат предпоставките за нещастието?“ — пита Върховната сестра във „Второ опровержение на хуманизма“. И веднага отговаря: „Докато жените раждат“. Нито един човешки проблем, учи Върховната сестра, не може да намери решение без драстично намаляване на гъстотата на населението на Земята. В началото на XXI век поради ниската раждаемост в Европа и епидемиите от СПИН в Африка се е появил един изключителен исторически шанс за разумно обезлюдяване. Но човечеството предпочело да пропусне тази възможност чрез политика на масова имиграция и следователно носи цялата отговорност за последвалите етнически и религиозни войни, които били прелюдия към Голямото Смаляване.