След Сиера де Сегура навлязохме в по-ниската Сиера д’Алкараз; бях се отказал да броя дните, но мисля, че в началото на август пристигнахме в Албасете. Горещината беше смазваща. Бях се отдалечил много от посоката на пукнатината; ако исках да го достигна, трябваше да тръгна на запад и да премина около двеста километра по платата на Ла Манча, където нямаше да открия нито растителност, нито убежище. Можех, завивайки на север, да навляза в по-гористи местности, разположени край Куенка, и после, преминавайки през Каталуния, да стигна до Пиренеите.
През цялото ми неочовешко съществуване никога не ми се беше налагало да взимам решение или да проявя някаква инициатива, този процес ми бе напълно чужд. Индивидуалната инициатива, учи Върховната сестра в своите „Предписания за спокоен живот“, оформя волята, привързаността и желанието; ето защо след нея Седмината Основоположници се постарали да създадат изчерпателен списък на възможните житейски ситуации. Естествено, на първо място те си поставяли за цел премахването на парите и секса — два фактора, в чието пагубно влияние били убедени след прочита на човешките животописи. Трябвало също така да се отстрани понятието политически избор, източник, както пишат те, на „фалшиви, но неистови страсти“. Но според тях тези отрицателни по същество условия, колкото и необходими да били, не позволявали на неохората да постигнат „очевидната неутралност на действителността“, както е формулирано в често цитирания техен израз; наложило се да им предоставят и конкретен каталог с позитивни указания. Индивидуалното поведение, отбелязват те в „Пролегомени за изграждането на Централния град“ (показателен е фактът, че в това първо неочовешко произведение не е посочено името на автора), трябвало да стане „толкова предвидимо, колкото работата на хладилника“. Впрочем те признават, че за написването на указанията са черпили стилистично вдъхновение от „упътването за експлоатация на средни по размер и сложност домакински електроуреди и особено на видеомагнетофона JVC HR-DV3S/MS — много повече, отколкото от цялата човешка литературна продукция“. Неохората, предупреждават те от самото начало, могат, както и хората, да бъдат разглеждани като средни по размер и сложност рационални бозайници; напълно е допустимо при един стабилизиран живот да се изготви пълен списък на поведенията им.
Напускайки пътищата на предвидимия живот, аз се бях отклонил и от всякаква приложима схема. И така за няколко минути, клекнал на върха на един варовиков хълм, вперил поглед в безкрайната бяла равнина под мен, аз открих мъките на личния избор. Разбрах също така — и този път окончателно, — че моето желание не е било, не беше и вероятно никога няма да бъде присъединяването ми към каквато и да е общност от примати. Без никакво колебание, сякаш тласнат от вътрешна тежест, както човек в края на краищата се навежда към ръката, която носи по-голям товар, реших да тръгна на север. Малко след Ла Рода, забелязвайки горите и първите отблясъци на водите на водохранилището в Аларкон, докато Фокс весело ситнеше до мен, си дадох сметка, че никога няма да срещна нито Мари 23, нито кое да е неочовешко същество и че всъщност ни най-малко не съжалявам за това.