Стигнах в селцето Аларкон малко след падането на нощта; луната се отразяваше във водите на езерото, които леко трептяха. Когато наближих първите къщи, Фокс застина на място и тихо изръмжа. Аз също спрях: не чувах никакъв шум, но се доверявах на неговия слух, много по-остър от моя. Облаци засенчиха луната и дочух лек шум отдясно; когато светлината стана по-силна, забелязах как някаква човешка фигура, която ми се стори прегърбена и уродлива, изчезна между две къщи. Задържах Фокс, готов да се втурне след нея, и продължих нагоре по главната улица. Може би беше неразумно от моя страна, но всички, които са имали контакти с диваците, твърдят, че те изпитват истински ужас от неохората и че първата им реакция е да избягат от тях.
От един туристически афиш с изтъркани букви научих, че замъкът Аларкон е построен през XII век и превърнат в хотел през XX век: все така внушителен, той се издигаше над селото и позволяваше да се наблюдават околностите в радиус няколко километра. Реших да пренощувам в него, без да обръщам внимание на шумовете и бягащите в тъмнината силуети. Фокс продължаваше да ръмжи и накрая го взех на ръце, за да го успокоя; бях дълбоко убеден, че диваците никога няма да ме нападнат, ако шумно ги предупреждавам за присъствието си.
Всичко вътре в замъка свидетелстваше, че доскоро е бил обитаван; в голямата камина дори гореше огън и имаше запас от дърва; поне не бяха забравили тайната на едно от най-древните човешки открития. След като огледах набързо стаите, разбрах, че това е единственият им плюс; престоят им в зданието се изразяваше най-вече в безпорядък, смрад и купчини екскременти по пода. Нямаше и следа от умствена, интелектуална или художествена дейност; това съответстваше напълно на заключението на малкото учени, които се бяха занимавали с историята на диваците — при отсъствието на каквато и да е културна приемственост упадъкът настъпва със светкавична бързина.
Дебелите стени пазеха добре топлината и аз реших да направя лагера си в голямата зала, като само поставих един дюшек близо до огъня; в килера открих чисти чаршафи. Намерих и две полуавтоматични карабини, впечатляващ запас от патрони, както и пълен комплект за почистване и смазване на оръжието. Навярно през човешката епоха в тази гориста и неравна местност е имало много дивеч; не знаех какво е положението сега, но още през първите седмици на похода си разбрах, че някои видове бяха оцелели въпреки последователните приливни вълни, катастрофалните суши, радиацията, отравянето на водните потоци, с една дума, въпреки всички катаклизми, опустошили планетата през последните хилядолетия. Малко известен, но показателен е фактът, че през последните векове на човешката цивилизация в Западна Европа се появили движения, вдъхновени от една странно мазохистична идеология, наречена „екологизъм“, макар да нямала почти нищо общо с науката, носеща същото име. Тези движения настоявали, че „природата“ трябва да се опазва от посегателствата на човека, и защитавали идеята, че всички видове, независимо от степента на развитие, имат еднакво „право“ да обитават планетата; някои привърженици на тези движения систематично вземали страната на животните, а не на човека и страдали повече от изчезването на някакъв вид безгръбначни, отколкото от глада, изтребил населението на цял континент. Днес ние трудно разбираме понятия като „природа“ и „право“, използвани от тях с такава лекота, и тези предсмъртни идеологии ни разкриват единствено желанието на човечеството да се обърне срещу себе си, да сложи край на едно съществуване, за което знаело, че е неадекватно. Независимо от това, „еколозите“ силно подценили способността на живата природа да се приспособява, както и бързината, с която тя създала ново равновесие върху развалините на разрушения свят. Първите ми предшественици Даниел 3 и Даниел 4 подчертават многократно леката ирония, с която наблюдавали как гъстите гори, изпълнени с вълци и мечки, бързо превземат промишлените комплекси. Не по-малко забавен е и фактът, че понастоящем, когато хората практически са изчезнали и за някогашното им господство напомнят само носталгични останки, паякообразните и насекомите са запазили забележителната си издръжливост.