Същата сцена се повтори на следващия и на по-следващия ден. През деня наблюдавах с бинокъл поведението на диваците; горе-долу свикнах с външния им вид, с грубите им черти, с половите им органи, които те не криеха. Когато не ловуваха, спяха или се съвкупляваха — поне онези, които имаха такава възможност. Племето беше организирано в строга йерархична система, която схванах още в първите дни. Главатарят беше самец на около четирийсет години, със сиви косми; помощници му бяха двама млади самци с добре очертан гръден кош, очевидно най-едрите и силни индивиди в групата; само те имаха право да се сношават със самките; когато срещаха някого от тримата, женските заставаха на четири крака и им поднасяха вулвата си, но яростно отблъскваха посегателствата на останалите самци. Във всеки случай главатарят имаше предимство пред двамата си подчинени, но между последните като че ли нямаше йерархична зависимост — когато главатаря го нямаше, те един след друг, а понякога и заедно, се ползваха от благоразположението на различни женски. В племето нямаше нито един стар индивид и максималната възраст, до която стигаха, явно бе петдесет години. В общи линии такъв начин на организация напомняше до голяма степен човешките общества и особено онези от последните периоди, след изчезването на големите федеративни системи. Бях сигурен, че Даниел 1 щеше да се чувства добре в такъв свят и лесно щеше да намери в него опорни точки.
Една седмица след пристигането ми, докато отварях по навик вратата на замъка, видях до куфара млада дивачка с черни разчорлени коси и много бяла кожа. Беше облечена само с кожена поличка, а по тялото й бяха несръчно нарисувани черни и жълти черти. Като ме видя, тя се обърна, запретна поличката си и се изви към мен, показвайки ми задните си части. Когато Фокс се приближи, за да я подуши, тя цялата се разтрепери, но не промени позата си. Тъй като продължавах да не помръдвам, тя най-сетне обърна глава към мен; направих й знак да ме последва в замъка.
Бях доста озадачен: ако приемех този нов дар, през следващите дни диваците щяха да ми изпратят и други подобни; от друга страна, ако отпратех самката, членовете на племето щяха да я накажат. Тя видимо беше уплашена, дебнеше реакциите ми и в очите й проблясваше паника. Знаех как се осъществява човешкият полов акт, макар и познанията ми да бяха чисто теоретични. Посочих й дюшека, тя застана на четири крака и зачака. Направих й знак да се обърне; тя се подчини, леко разтвори бедра и постави ръка на дупката си, която бе учудващо космата. У неохората механизмите на желанието бяха останали почти същите, но значително по-слаби, и знаех, че някои имат навика да се възбуждат с ръка. Лично аз бях пробвал един път преди много години, без да успея да извикам в ума си някакъв конкретен образ; бях опитал да се съсредоточа върху тактилните усещания — те бяха доста умерени и това окончателно ме разубеди да повторя опита си. Все пак си свалих панталона с намерението да потъркам с ръка органа си, за да му придам нужната твърдост. Младата дивачка доволно изсумтя. Когато се приближих до нея, ме лъхна отвратителна смрад, идваща измежду краката й. След отпътуването си бях изгубил неочовешките си хигиенни навици и телесната ми миризма беше доста силна, но нямаше нищо общо с вонята, която се носеше от половия орган на дивачката и напомняше смес от миризма на лайна и развалена риба. Неволно отстъпих назад; тя веднага смени позата, цялата й тревога се върна и тя запълзя към мен; когато достигна до органа ми, тя го доближи до устата си. Вонята не беше толкова непоносима, но все пак доста силна, зъбите й бяха малки, развалени и черни. Отблъснах я леко, облякох се, придружих я до вратата на замъка, като със знаци й обясних да не идва повече. На другия ден не взех куфара, който бяха оставили за мен; в крайна сметка ми изглеждаше за предпочитане да огранича близостта си с диваците. Можех да ловувам, за да задоволявам потребностите на Фокс, дивечът беше изобилен и доверчив; малкото на брой диваци използваха лъкове и стрели и моите две полуавтоматични карабини ми даваха решително преимущество. Още на другия ден излязох на лов и за радост на Фокс убих две сърни, които пасяха в някогашния крепостен ров. С къса брадвичка отрязах два бута и оставих останалата част от труповете да изгние на място. Тези животни бяха само несъвършени, непрецизни машини с кратка продължителност на живота; те нямаха нито здравината, нито елегантността и съвършенството на един двуобективен „Ролейфлекс“, мислех си аз, докато наблюдавах изцъклените им, безжизнени очи. Все още валеше, но по-слабо, пътищата пак станаха проходими; щом започнеха студовете, щяхме да потеглим на запад.