Дълго се колебах дали да взема полуавтоматичните карабини. Те бяха тежки и щяха да забавят хода ми; ни най-малко не се тревожех за личната си безопасност. От друга страна, не беше сигурно, че Фокс ще си намира така лесно храна в областите, които трябваше да прекосим. Поставил глава на предните си лапи, той ме наблюдаваше сякаш разбираше колебанията ми. Когато пъхнах запас от патрони в раницата си и станах с по-късата карабина в ръка, той скочи и весело завъртя опашка. Явно се беше пристрастил към лова; до известна степен аз също. Сега дори изпитвах някаква радост да убивам животни, да ги освобождавам от битието им; с разума си разбирах, че греша, защото освобождаването може да се постигне само чрез аскеза, по този пункт учението на Върховната сестра ми изглеждаше вън от всякакво съмнение; но може би се бях очовечил в най-лошия смисъл на тази дума. Въпреки всичко всяко разрушаване на някаква форма на органичен живот беше крачка напред към изпълнението на нравствения закон; надявайки се на идването на Бъдещите, трябваше да се опитам да се присъединя към себеподобните си или към нещо, което ги наподобява. Докато затварях раницата си, отново помислих за Мари 23, която бе тръгнала да търси любовта и вероятно не я беше намерила. Фокс подскачаше край мен, обезумял от радост, че отново ще потеглим на път. Огледах горите, долината и казах наум молитвата за освобождаване на живите твари.
Беше късно утро и времето бе приятно, дори топло, сланата се беше стопила, зимата едва започваше и аз окончателно щях да напусна студените области. Защо живея? Не съм свързан с нищо от заобикалящия ме свят. Преди да тръгна, реших да направя последна обиколка на езерото с карабина в ръка — не за да ловувам, защото не можех да взема със себе си убития дивеч, а за да доставя на Фокс за последен път удоволствието да се шмугва в гъсталаците, да души миризмата на подгорието, преди отново да потеглим през долините.
Светът беше около мен, със своите гори, ливади и невинни животни — прости хранопроводи с крака и зъби, чийто живот се свеждаше до това да търсят други хранопроводи, за да ги разкъсат и възстановят енергийните си запаси. Преди няколко часа бях наблюдавал лагера на диваците; повечето спяха, преситени от силните емоции след кървавата нощна оргия. Те се намираха на върха на хранителната верига, имаха малко естествени врагове; именно затова трябваше сами да унищожават старите и болни индивиди, за да запазят доброто здраве на племето. Тъй като не можеха да разчитат на естествената конкуренция, те трябваше също така да организират социална система за контрол над достъпа до вулвите на самките, за да поддържат генетичния капитал на вида. Всичко това беше в реда на нещата и следобедът беше странно топъл. Седях на брега на езерото, докато Фокс се завираше в шубраците. От време на време някоя риба изскачаше от водата; образуваха се малки вълни, които се разбиваха на брега. Все по-зле разбирах защо бях напуснал абстрактната, виртуална общност на неохората. Нашето лишено от емоции съществуване напомняше живота на старците; ние съзерцавахме света с поглед, изпълнен с прозорливост, но лишен от добронамереност. Животинският свят беше известен, човешките общества бяха известни; всичко това не криеше никаква тайна и не можеше да се очаква нищо, освен безкрайно повторение на кръвопролитието. „След като така е било, така е“ — повтарях машинално, докато достигнах до някакво хипнотично състояние.
След повече от два часа станах, може би успокоен. Във всеки случай бях решил да продължа търсенето, като същевременно бях приел вероятния му неуспех и неминуемата ми смърт. Тогава забелязах, че Фокс е изчезнал — навярно бе надушил следа и бе навлязъл по-навътре в подгорието.
Повече от три часа обхождах храсталаците край езерото, като от време на време на равни интервали го виках в потискащата тишина — и така, докато започна да се стъмва. Привечер намерих тялото му прободено със стрела. Вероятно смъртта му е била ужасна, изцъклените му очи изразяваха паника. Жестокостта на диваците бе стигнала дотам, че бяха отрязали ушите му; бяха действали бързо, от страх да не ги изненадам, срезът беше несръчен и кръвта беше опръскала муцуната и гърдите му.