Мислих за това през цялата нощ, пресушавайки две бутилки доста противно испанско бренди — спомнях си любовните ни сцени, прегръдките, всички моменти, които ни бяха свързвали; виждах я как всеки път отвръща поглед или затваря очи и заплаках. Изабел се оставяше на насладата, даваше наслада, но не я обичаше; не я обичаше у мен и безспорно още по-малко у себе си. Всичко съвпадаше — всеки път, когато я виждах да се прехласва пред изобразяването на пластичната красота; ставаше дума за художници като Рафаел и най-вече Ботичели — за нещо понякога нежно, но често студено и винаги много спокойно; тя никога не беше разбирала абсолютното ми възхищение от Ел Греко, никога не беше ценяла екстаза и аз плаках дълго, защото у себе си ценях най-много тази естественост, тази способност да се отдавам на насладата, а презирах интелекта, разума и хумора си. Никога нямаше да постигнем безгранично тайнствения поглед на двама души, единни в щастието си, приемащи смирено органите си и ограничената радост на телата; никога нямаше да бъдем истински любовници.
Имаше и по-лошо, разбира се — идеалът за красота, от който Изабел се отдалечаваше, щеше да я разруши пред очите ми. Най-напред възненавидя гърдите си (вярно е, че започваха леко да увисват), после — дупето си. Все по-често трябваше да гасим лампата; после изчезна и сексуалността. Изабел вече не съумяваше да се понася и поради това не понасяше любовта, която й се струваше фалшива. Но аз все още се дървех по малко, е, съвсем малко, и то в началото; това също изчезна и от този момент всичко беше казано; оставаше само да си спомняме уж ироничните думи на андалуския поет:
Когато сексуалността изчезне, се появява тялото на другия с донякъде враждебното си присъствие: шумове, движения, миризми. Постепенно и самото присъствие на това тяло, което вече не можеш да докоснеш, започва да ти пречи; за жалост всичко това е известно. Нежността изчезва веднага след като изчезне еротиката. Няма никаква пречистена връзка, никакво възвишено единение на душите, нищо, което да я наподобява или дори да намеква за нея. Когато изчезне физическата любов, изчезва всичко; унило, тъпо раздразнение изпълва постепенно хода на дните. А аз не си правех никакви илюзии за физическата любов. Младост, красота, сила — критериите на физическата любов са досущ като тези на нацизма. С една дума, бях потънал до гуша в лайна.
Възможното решение се появи на отклонението от магистрала А2 между Сарагоса и Тарагоне, на десетина метра от крайпътен мотел, където Изабел и аз се бяхме отбили да обядваме. Домашните любимци са относително ново явление в Испания. Страна, чиято култура по традиция почива на католицизма, мачизма и насилието, Испания до неотдавна се отнасяше към домашните животни с безразличие и понякога с мрачна жестокост. Но в това отношение, както и при другите, се извършваше уеднаквяване и Испания се приближаваше до европейските и особено до английските норми. Хомосексуализмът все повече бе нещо обикновено и общоприето; вегетарианството се разпространяваше така, както и тъпотиите стил „New Age“29; а домашните любимци, които тук носеха хубавото име mascotas30, постепенно заместваха децата в семействата. Но този процес беше едва в началото си и все още бележеше провали; често се случваше някое кученце, подарено за Коледа вместо играчка, да бъде изоставено на пътя след няколко месеца. По този начин в централните равнини се образуваха глутници от бездомни кучета. Съществуването им беше кратко и жалко. Заразени с краста или други паразити, те намираха храна в кофите за боклук на крайпътните капанчета и почти винаги свършваха под колелата на някой камион. Но най-вече ужасно страдаха от липсата на контакт с хората. Тъй като е напуснало естествената си среда преди хилядолетия, кучето не успява повторно да се приспособи към нея. В глутниците нямаше никаква устойчива йерархия, спречкванията, било за храна, било за женски, бяха постоянни; малките бяха изоставяни и понякога разкъсвани от по-възрастните си братя.
29
„Нова ера“ (англ.) — модерно религиозно движение, базирано на теософията, спиритуализма и т.н. — Б.пр.