Бях отишъл там през февруари, бях направил поклонническо пътуване. Имаше двайсет сантиметра сняг, клоните се огъваха под сивото небе, голи и черни, сякаш във въздуха нещо пълзеше. Всеки ден на гроба му поставяха букет свежи цветя; нито веднъж не срещнах лицето, което ги слагаше. Гьоте се беше срещал с Шопенхауер, беше срещнал и Клайст, без истински да го разбере. Пруски песимисти, ето какво си беше помислил и в двата случая. Винаги ми се е повдигало от италианските стихове на Гьоте. Нима трябва да си роден под еднообразно сиво небе, за да разбереш? Едва ли — небето беше яркосиньо и по крайбрежните скали на Кордова нямаше никаква растителност, но това не променяше нищо. Не, определено не преувеличавах значението на жената. И освен това съвкуплението… очевидната му геометричност.
Бях казал на Хари, че Изабел „пътува“; вече бяха изминали шест месеца, но той като че ли не се учудваше, изглежда, не се интересуваше много от човешките същества. Присъствах на нов спор с Робер Белгиеца почти в същата обстановка както първия път, после на трети, но този път белгийците бяха придружени от сина им Патрик, дошъл да си почине за една седмица, и приятелката му Фадиах, негърка със страхотно тяло. Патрик беше на около четирийсет и пет години и работеше в люксембургска банка. Веднага ми направи добро впечатление, във всеки случай не изглеждаше толкова тъп, колкото родителите си — впоследствие разбрах, че заема отговорен пост и борави с много пари. Фадиах не беше на повече от двайсет и пет години и оценката за нея можеше да бъде само стриктно еротична; впрочем това сякаш не я вълнуваше много. Гърдите й бяха частично скрити зад бяла лента, носеше прилепнал бял минижуп и май това беше всичко. Винаги по-скоро съм одобрявал този вид неща; обаче не ми ставаше.
Те двамата бяха елоимити, тоест членуваха в секта, която почиташе и очакваше завръщането на Елоимите, извънземни създатели на човечеството. Никога не бях чувал за тези тъпотии и затова по време на вечерята не слушах с особено внимание. В общи линии според тях всичко се дължало на правописна грешка в книга Битие. Създателят Елоим не трябвало да се възприема в единствено, а в множествено число. У нашите Творци нямало нищо божествено, нито свръхестествено; те били просто материални същества, много по-напреднали от нас в еволюцията си, били овладели космическите пътувания и създаването на живот; също така били победили стареенето и смъртта и единственото им желание било да споделят тайните си с най-достойните от нас. Ах, ах, казах си, ей го ѐ сиренцето.
За да можели да се върнат и да ни разкрият как да избегнем смъртта, ние (тоест човечеството) трябвало предварително да им построим посолство. Не кристален палат с хиацинтови или берилови стени, не, нещо просто, модерно и cool, но все пак комфортно; според пророка (защото имаше и пророк, родом от Клермон-Феран) те обичали джакузи. Отначало той съвсем традиционно се канел да построи посолството в Йерусалим; но имало проблеми, междусъседски разпри, с една дума, моментът не бил удачен. Един непринуден разговор с някакъв равин от Комисията по Месиите (специализирана израелска организация, която се занимава с този вид проблеми) го насочил към нова възможност. Очевидно евреите не случили на добро географско положение. При създаването на Израел, естествено, мислели за Палестина, но и за други места като Тексас или Уганда — също опасно място, но не до такава степен; накратко, заключил равинът, не трябвало прекалено да се вторачваме в географските аспекти. Бог е навсякъде, възкликнал той, присъствието Му изпълва мирозданието (искам да кажа, извинил се той, присъствието на Елоимите според вас).
Но според пророка, не, не било така, Елоимите живеели на планетата на Елоимите, от време на време пътували и толкова; но той се въздържал от нов географски спор, защото разговорът го просветлил. Ако Елоимите са могли да дойдат до Клермон-Феран, си казал той, вероятно има някаква причина, свързана с геоложкия характер на това място — във вулканичните зони земята здравата се тресе, всички знаят това. Ето защо, каза ми Патрик, пророкът след кратко разследване избрал остров Ланзароте в Канарския архипелаг. Вече купили терена, строежът щял да започне всеки момент.