Дали случайно не искаше да ми внуши, че е време да направя инвестиции? Не, успокои ме той, от тази гледна точка всичко е ясно, членският внос е минимален, всеки може да провери сметките, когато си поиска. Ако знаеше какво правя понякога в Люксембург за други клиенти… (много бързо бяхме минали на ти), не, наистина, ако има нещо, за което не могат да ни нападат, то е точно това.
Довършвайки чашата с кирш, си казах, че Патрик е избрал оригинален синтез между материалистичните убеждения на баща си и астралните мании на майка си. Последва традиционният сеанс арфа-звезди. „Уаауу! Върхът!“… — възкликна Фадиах, когато зърна пръстените на Сатурн и после се излегна на шезлонга. Определено, определено небето над тази област беше много чисто. Обръщайки се, за да взема бутилката с кирш, забелязах, че краката й са разтворени и в тъмното ми се стори, че пъхна ръка под полата си. След малко чух тежкото й дишане. И така, докато наблюдаваше звездите, Хари мислеше за Христос, Робер Белгиеца, не зная, може би за топящия се хелий или за чревните си проблеми, а Фадиах мастурбираше. Всеки според харизмата си.
Даниел 24, 9
Някаква радост слиза от сетивния свят. Аз съм прикрепен към Земята.
Напълно черните крайбрежни скали днес се спускат вертикално на дълбочина три хиляди метра. Тази гледка плаши диваците, но лично мен не ме ужасява. Знам, че в дъното на бездната не се крие никакво чудовище, а има само огън, първичен огън.
Топенето на ледовете започнало по време на Първото Смаляване и населението на планетата от четиринайсет милиарда достигнало седемстотин милиона души.
Второто Смаляване било по-постепенно; то се извършвало през целия период на Голямата Суша и продължава и до днес.
Никой не знае каква е причината за Голямата Суша, най-малкото — истинската причина. Било е доказано, разбира се, че тя се дължи на промяната на наклона на оста на Земята спрямо плоскостта на орбитата й; но явлението се смята за малко вероятно от квантова гледна точка.
Голямата суша е необходима притча, учи Върховната сестра; теологична предпоставка за Връщането на Влагата.
Връщането на Влагата ще бъде знак за идването на Бъдещите.
Даниел 1, 10
Бог съществува, бях вътре.
От първия ми престой сред Свръхздравите съм запазил преди всичко образа на ски влек в мъглата. Летният начален курс се провеждаше в Херцеговина или нещо от този род — в страна, известна най-вече с кървавите си конфликти. Въпреки това всичко беше много мило — хижите, странноприемницата от тъмно дърво с перденца на бели и червени квадратчета, с глави на глигани и елени, закачени по стените, истински централноевропейски кич, който винаги съм харесвал. „Ах, войната, безумието на хората, Грос беда…“ — повтарях си аз, имитирайки несъзнателно интонацията на Франсис Бланш40. От много отдавна страдам от своеобразна умствена ехолалия, която в моя случай не се свързва с известни мелодии, а с интонациите, използвани от прочути комици — така например, щом чуех Франсис Бланш да повтаря: КОЛОСАЛ-НА СТРЕЛ-БА! — както във филма „Бабет отива на война“, — трябваше да положа огромно усилие, за да прогоня тези думи от главата си. С Луи дьо Фюнес беше още по-трудно: часове наред оставах под влиянието на неговия дрезгав глас, на мимиките и жестовете му, сякаш бях обладан от него.
Всъщност много бях работил, си казах аз, животът ми беше преминал в непрекъснат труд. Актьорите, които познавах, когато бях на двайсет години, не бяха имали никакъв успех, вярно е, че повечето дори напълно се бяха отказали от занаята, но трябва да се признае, че те нищо не правеха: обръщаха чаша след чаша из барове или модни клубове. А през това време, сам в стаята си, аз репетирах часове наред, изпилвах всяка интонация, всеки жест; освен това пишех скечовете си, пишех ги наистина и едва след много години успях да го върша сравнително лесно. Ако съм работел така, то е, защото не съм бил способен да се развличам; не съм се чувствал добре в баровете и модните клубове, на вечерите, организирани от модните дизайнери, на ВИП дефилетата; с обикновената си физика и интровертния си темперамент имах много малко шансове да стана веднага кралят на празненството. И така по липса на друго работех и успях. Всъщност на младини бях като Офели Уинтер, която си повтаряла, мислейки за хората край нея: „Смейте се, тъпанари. След време аз ще съм на подиума и ще ви разкажа играта“. Беше го заявила в едно интервю за „20 години“.