Выбрать главу

Трябваше да престана да мисля за „20 години“, трябваше да престана да мисля за Изабел; трябваше да престана да мисля почти за всичко. Погледът ми обгърна зелените, влажни склонове, опитвах се да виждам само мъглата — мъглата винаги ми е помагала. Ски влекове в мъглата. Значи между две етнически войни те намираха време да карат ски — трябва да поработя над мускулите си, казах си аз и веднага замислих скеч за двама мъчители, разменящи си трикове за поддържане на формата във фитнес зала в Загреб. Прекалявах, не можех да престана: бях шут, щях да си остана шут, щях да пукна като шут — с омраза и в конвулсии.

Ако за себе си наричах елоимитите Свръхздравите, то е, защото наистина бяха изключително здрави. Те не искаха да остаряват; за тази цел не пушеха, взимаха лекарства срещу свободните радикали и други подобни добавки, които се намират по аптеките. Наркотиците не се допускаха, алкохолът беше разрешен под форма на червено вино по две чаши на ден. Спазваха критска диета, така да се каже. Според пророка тези указания нямаха морално значение, целта беше здравето. Всичко здравословно и в частност всичко сексуално беше разрешено. Веднага всичко се визуализираше, било на Интернет сайта или в брошурите им: забавен еротичен кич, малко блудкав, прарафаелитски стил със склонност към големи цици а ла Валтер Джирото. В илюстрациите в по-малки дози присъстваше мъжкият или женският хомосексуализъм — строго хетеросексуален, пророкът съвсем не беше хомофоб. Дупето, путката — за пророка всичко беше добре дошло. Той лично ме посрещна на летището в Зворк с протегнати ръце, облечен в бяло. Бях първият им истински ВИП, беше се постарал. Досега имаха само едно малко ВИП-че, впрочем също французин, художник, който се казваше Венсан Грейсамер. Дори веднъж беше организирал изложба в Бобур — вярно, в Бобур беше излагал творбите си дори Бернар Бранксен. С една дума, беше четвърт ВИП, ВИП — пластични изкуства. Иначе беше мило момче. И вероятно — веднага се убедих в това — добър художник. Имаше остри, интелигентни черти на лицето и странно втренчен, почти мистичен поглед; изразяваше се нормално, умно, като претегляше думите си. Изобщо не знаех с какво се занимава, дали с видео или с инсталации, или с нещо друго, но се чувстваше, че този тип работи наистина. Двамата бяхме единствените явни пушачи и освен ВИП статута, това ни сближи. Нямаше как да пушим в присъствието на пророка, но от време на време излизахме от лекцията, за да изпафкаме по една цигара, и доста бързо това се прие мълчаливо. Хубаво нещо е ВИП-аджийството.

Преди началото на първата лекция едва успях да се настаня и да си приготвя разтворимо кафе. За присъствието на „уроците“ беше прието да облечеш над обикновените си дрехи дълга бяла туника. Очевидно, навличайки това нещо, изпитвах донякъде чувството, че съм смешен, но скоро разбрах за какво служеше. Хотелът имаше сложен план с остъклени коридори, свързващи отделните крила с междинни етажи и подземни галерии, като навсякъде имаше указания, написани на странен език, близък до гаелския, от който все едно не разбирах нищо, така че ми беше нужен половин час, за да се ориентирам. През това време срещнах около двайсетина души, които като мен се носеха из пустите коридори, облечени с дълги бели туники. Когато влязох в заседателната зала, имах усещането, че участвам в духовно начинание — макар че тази дума за мен никога нищо не е означавала и впрочем продължава да не означава. Нямаше смисъл, но аз участвах. Очевидно дрехите правят човека.

Ораторът беше висок, много слаб, плешив, а впечатляващата му сериозност дори малко плашеше. Мислено го нарекох Учения и в действителност той се оказа професор по неврология в някакъв канадски университет. За мое голямо учудване той каза интересни и дори на места много увлекателни неща. Човешкият ум, обясни той, се развива чрез създаване и постепенно химично подсилване на различно дълги невронни вериги, свързващи от два до петдесет неврона и дори повече. Тъй като човешкият мозък съдържа няколко милиарда неврона, броят на комбинациите и следователно на възможните вериги е невероятен — далеч надвишава броя на молекулите във Вселената.