За първи път усетих в погледа му нещо друго освен хладната компетентност на свикналия с точните понятия ум, за първи път отбелязах някаква възбуда, някакъв ентусиазъм. Бях напипал темата, на която беше посветил живота си. Покани ме на бара, поръча чаша какао за себе си — аз взех уиски, той дори не забеляза това нарушение на правилата на сектата. Към големия прозорец приближаваха крави и застанаха неподвижни, сякаш за да ни наблюдават.
— Получени са интересни резултати при някои кръгли червеи — започна той. — Чрез най-обикновено центрофугиране на съответните неврони и инжектиране на белтъчен изолат в мозъка на новия екземпляр се постига пренасяне на таксичните движения на бягство и в частност на реакциите на електрошок, както и на ориентацията в някои прости лабиринти.
Стори ми се, че в този момент кравите поклатиха глави, но той дори не ги забеляза.
— Очевидно тези резултати не могат да се пренесат у гръбначните, а още по-малко у развитите примати, какъвто е човекът. Предполагам, че помните какво казах на първата лекция за невронните вериги… Възпроизвеждането на този механизъм може да се постигне, но не с нашите компютри, а с един тип машина на Тюринг — тя би могла да се нарече автомат с вероятностен преход, — върху която работя в настоящия момент. Обратно на класическите калкулатори, тези автомати могат да установят променливи, еволюиращи връзки между близки изчислителни единици; те са способни да запомнят и да учат. Априори, няма ограничение на броя на изчислителните единици, които могат да се свържат, и следователно — на сложността на възможните вериги. На този етап голямата трудност се състои в установяването на биективно изображение на невроните на човешкия мозък, взет няколко минути след смъртта му, в паметта на непрограмирания автомат. Тъй като на практика продължителността на живота на последния е неограничена, следващият етап се състои в прехвърляне на информацията в обратна посока в мозъка на новия клонинг; това е фазата на свалянето (downloading), която, убеден съм, няма да представлява никаква трудност, когато се осъществи качването (uploading).
Свечеряваше се; кравите лека-полека се върнаха на пасбището си и аз не можех да избегна мисълта, че те не приемаха неговия оптимизъм. Преди да си отиде, той ми даде визитката си: професор Злотан Мицкевич от университета в Торонто. Било удоволствие да разговаря с мен, каза ми той, истинско удоволствие; ако имам нужда от допълнителна информация, на всяка цена да му изпратя мейл. В момента изследванията му напредвали много добре, надявал се да постигне значителни успехи през следващата година, повтори той с увереност, която ми се стори леко пресилена.
В деня на заминаването ми на летището в Зворк ме изпрати истинска делегация; освен пророка бяха дошли Учения, Ченгето, Хумориста и други по-незначителни сподвижници, сред които Патрик, Фадиах и Венсан ВИП пластични изкуства, с когото определено се бях сприятелил — разменихме си адресите и той ме покани да го видя, когато мина през Париж. Естествено, бях поканен на зимния стаж, който се провеждаше през март в Ланзароте и щял да бъде, предупреди ме пророкът, необикновено масов: били поканени привърженици от цял свят.
Всъщност през тази седмица се бях сприятелил с всички, които срещнах, мислех аз, докато минавах през детектора за метални предмети. Но никаква мадама; вярно е, че не ми беше до това. Разбира се, нямах никакво намерение да се включа в движението им; беше ме привлякло любопитството, това вечно мое любопитство, което ме съпровождаше от дете и явно беше по-силно от желанието.
Самолетът бе двумоторен, с перки и създаваше усещането, че всеки момент ще избухне. Докато летяхме над пасищата, си дадох сметка, че през целия стаж, дори без да говорим за мен, останалите не се бяха чукали кой знае колко — доколкото можех да схвана, а смятам, че мога, много съм печен в този вид наблюдения. Двойките си оставаха двойки, не бях доловил и помен за групов секс, дори за банална тройка; онези, които бяха дошли сами (повечето), си оставаха сами. На теория обстановката беше много отворена, всички форми на сексуален живот бяха разрешени и дори насърчавани от пророка; на практика жените носеха еротичните си дрешки, имаше доста докосвания и това бе всичко. Ето нещо любопитно, над което си струва да се замисля, си казах аз, преди да заспя върху табличката с обяда.
След три прекачвания и доста уморителен полет кацнах на летището в Алмерия. Температурата беше около 45°С, тоест с 30° повече, отколкото в Зворк. Това беше добре, но не можеше да спре настъпващата ми тъга. Докато минавах по облицованите с теракота коридори на вилата си, изключвах един по един климатиците, които икономката беше включила предишната вечер заради завръщането ми — тя беше стара и грозна румънка, зъбите й бяха развалени, но говореше превъзходно френски. Както е прието да се казва, имах й пълно доверие, макар че й бях забранил да подрежда, защото вече не можех да търпя някой да докосва личните ми вещи. Направо е смешно, казвах си аз, докато бършех пода с парцал, да чистя сам, с моите четирийсет милиона евро; но това е положението, не можех нищо да направя, не понасях мисълта, че дори и най-незначителното човешко същество може да наблюдава подробностите на живота ми и неговата празнота. Преминавайки пред огледалото в големия салон (огромно огледало, което заемаше цяла стена; с любимата жена можехме да се любим и да гледаме отраженията си и т.н.), направо се стреснах, като видях отражението си: толкова бях отслабнал, че изглеждах почти прозрачен. Призрак, ето на какво бях започнал да приличам, призрак от слънчевите страни. Учения беше прав: трябваше да се преместя, да изгоря снимките и всичко останало.