В продължение на три минути не се случи нищо; после получих последно съобщение — пак беше преминала в негласов режим: „Благодаря, Даниел, сега ще се изключа, ще подредя последните страници на коментара си и ще се приготвя за края. След няколко дни Мари 23 ще се настани между тези стени. Ще й дам твоя IP адрес и ще й предложа да продължи контакта. Някои неща са станали посредством частичните ни инкарнации в периода след Второто Смаляване; други неща ще се случат посредством бъдещите ни инкарнации. Предчувствам, че раздялата ни не е окончателна“.
Даниел 1, 11
Ние сме като всички артисти, вярваме в това, което правим.
През първите дни на октомври, в пристъп на печално примирение, се върнах към работата си — щом не можех да правя нищо друго. Всъщност думата работа може би е пресилена, за да окачестви проекта ми — диск с рап парчета, озаглавен „НАЧУКАЙ ГО НА БЕДУИНИТЕ“, с подзаглавие, „Посвещава се на Ариел Шарон“. Имах успех сред критиката (отново ме показаха на корицата на „Радикал Хип-Хоп“, този път без колата ми), но продажбите бяха скромни. Още веднъж в пресата се оказах в ролята на парадоксален рицар на свободния свят; но скандалът все пак не беше така оглушителен, като по времето на „ГРУПОВ СЕКС САМО С ПАЛЕСТИНКИ“ — този път, казах си аз със смътна носталгия, радикалните ислямисти наистина си бяха глътнали езиците.
Неуспешните продажби вероятно се дължаха на посредствената музика; тя едва напомняше рап, бях се задоволил само да семплирам скечовете си в стил drum and bass с тук-там по някой вокал — Джамел Дебуз участваше в един от хоровете. Все пак бях написал едно оригинално парче: „Заври го в негърския гъз“, от което бях доста доволен: „заври“ се римуваше ту с „пари“, ту с „игри“; а „гъз“ със „земетръс“ и „лъскам“, имаше добри lyrics45, поддаващи се на многопластов прочит — журналистът от „Радикал Хип-Хоп“, който рапираше вкъщи, без да го съобщава на редакцията, видимо беше впечатлен и в статията си дори ме сравни с Морис Сев46. Потенциално това си беше хит и имах добра реклама; жалко все пак, че музиката не беше на същото ниво. Бяха ми казали много хубави неща за някакъв независим продуцент, Бертран Батасуна, който пускаше дискове със съмнителен лейбъл, никъде не можеха да се намерят и може би за това ги смятаха за култови; бях горчиво разочарован. Този тип не само беше абсолютно творческо бездарие — по време на записите дремеше на мокета и пърдеше на всеки четвърт час, — но като личност беше крайно неприятен, истински нацист — впоследствие разбрах, че действително членувал във FANE47. Слава Богу не му плащаха добре, но ако това бе всичко, което „Върджън“ можеше да ми предложи като „нови френски дарования“, наистина си заслужаваха да бъдат лапнати от „Би Ем Джи“. Ако бяхме взели Голдман или Обиспо, както правят всички, сега нямаше да сме в това положение, казах в крайна сметка на директора на „Върджън“, който ми отговори с продължителна въздишка; бил съгласен с мен, предишният му проект с Батасуна, един хорал от пиренейски овци, семплиран с хардкор техно, се оказал страхотен финансов провал. Но така е, имал фиксиран бюджет, не можел да поеме отговорност за превишаването му, трябвало да се обърне към седалището на групата в Ню Джърси; с една дума, отказах се. Няма кой да ви помогне.
Иначе, престоят ми в Париж по време на записа беше почти приятен. Бях настанен в „Лутеция“, което ми напомни за Франсис Бланш, Комендатурата48, с една дума, за хубавите ми години, когато бях пламенен, изпълнен с ненавист и имах бъдеще. За да заспя, всяка вечер препрочитах Агата Кристи, най-вече ранните й произведения, последните й книги ме бяха потресли. „Безкрайна нощ“ ме потапяше в трескава тъга и винаги плачех в края на „Завесата: Последният случай на Поаро“, когато четях последните фрази на прощалното писмо на Поаро до Хейстингс:
„Сега обаче съм смирен и отговарям като малко дете: «Не знам…»
Сбогом, скъпи приятелю. Изхвърлих ампулите с амилнитрин от нощното ми шкафче. Предпочитам да се оставя в ръцете на Бога. Дано неговото наказание или милост дойдат по-скоро!
Повече никога няма да ловуваме заедно, драги приятелю. За първи път бяхме на лов тук в Стайлс. И пак в Стайлс вероятно ще приключим с последния ни лов.
47
Федерация за националистично и европейско действие — френска политическа организация с неонацистка ориентация. — Б.пр.