За няколко минути направих преглед на моята, най-вече кинематографична, кариера. Расизъм, педофилия, канибализъм, отцеубийство, мъчения и варварство — за десетина години бях изпробвал всички доходоносни ниши. Но беше все пак любопитно, помислих си аз, че в средите на киното смятат съюза между злото и смеха за нещо новаторско; вероятно хората в тази професия не четяха често Бодлер.
Оставаше порнографията, която се беше оказала костелив орех за всички. Досега тя като че ли не се поддаваше на никаква умозрителност. Нито виртуозните движения на камерата, нито изтънчеността на осветлението улесняваше нещата; напротив, те по-скоро пречеха. Експериментите в стил „Догма“ с DV камери и видеонаблюдение също нямаха голям успех — хората искаха ясни образи. Грозни, но ясни. Опитите за „качествена порнография“ не само станаха за посмешище, но и завършваха с пълен търговски провал. С една дума, старият лозунг на специалистите по маркетинг: „Ако хората предпочитат масовата продукция, това не значи, че няма да купуват луксозните ни стоки“, се беше оказал невалиден и този иначе изключително доходоносен сектор, продължаваше да се държи от съмнителни унгарски и дори литовски черноработници. Когато снимах „ОБЛИЖИ МИ ИВИЦАТА ГАЗА“, един следобед бях посетил, за да се информирам, един от последните действащи френски порнорежисьори, някой си Фердинан Кабарел. Не беше изгубен следобед — имам предвид в човешки план. Въпреки твърде югозападното си фамилно име, Фердинан Кабарел приличаше на бивш roadie55 на AC/DC: белезникава кожа, мазни и мръсни коси, фланелка „Fuck your cunts“56, пръстени с черепи. Веднага си помислих, че рядко съм срещал подобен тъпак. Той оцеляваше единствено благодарение на смешния ритъм на работа, който налагаше на екипите си — на ден успяваше да заснеме приблизително 40 използваеми минути и същевременно правеше промоционалните снимки за „Hot video“, като на всичко отгоре минаваше за интелигент в професионалните среди, твърдейки, че работи в спешни условия. Оставям настрана диалозите („Хм, възбуждам те, нали, кучко. — Хм, да, възбуждаш ме, мръснико“), няма да говоря за оскъдните сценични указания: („Дай сега един дубъл“ очевидно за всички означаваше, че ще чукат актрисата отпред и отзад), но бях изумен най-вече от невероятното презрение, с което той се отнасяше към актьорите си и особено към мъжете. Без следа от ирония, без никакъв подтекст Кабарел крещеше в мегафона на своя персонал неща като: „Ако не се дървите, копелета, няма да ви платя!“ или „Ако се изпразни, да върви на майната си“… Актрисата поне имаше кожено палто, с което прикриваше голотата си между две снимки; актьорите трябваше да си носят одеяла, ако искаха да се стоплят. В края на краищата зрителите мъже щяха да отидат на кино, за да гледат актрисата, тя щеше някой ден да се окаже на корицата на „Hot video“; с актьорите се отнасяха чисто и просто като с ходещи курове. На всичко отгоре разбрах (трудно, защото, както е известно, французите не обичат да говорят за заплатите си), че актрисата получава петстотин евро на снимачен ден, а мъжете — сто и петдесет. Но те дори не вършеха това за пари; колкото и да е невероятно, колкото и патетично да изглежда, те вършеха този занаят, за да шибат мадами. Спомням си по-специално една сцена в подземен паркинг: беше адски студ и докато наблюдавах как Фред и Бенжамен (единият беше лейтенант от Пожарната, а другият административен служител) лъскаха меланхолично бастуна, за да бъдат във форма за дубъла, си помислих, че мъжете понякога наистина са покорни добичета, щом като стане дума за путка.
Към края на нощта и на почти тоталното ми безсъние този не особено блестящ спомен ме накара да нахвърля сценарий, който временно нарекох „ЧУК-ЧУК ПО МАГИСТРАЛАТА“; той трябваше да ми позволи да съчетая умело комерсиалните предимства на порнографията и тези на ултранасилието. През цялата сутрин, тъпчейки се с броуни57 на бара в „Лутеция“, написах въвеждащата сцена.
Огромна черна лимузина (може би „Пакард“ от 60-те години) напредва с умерена скорост по селски път, криволичещ сред ливади и туфи от яркожълти жълтуги (мислех да снимам в Испания, вероятно в областта Урдес, прекрасна през май). През цялото време колата глухо бучи (като бомбардировач, който се завръща в базата си).