Слънцето продължава да се издига и достига зенита; студът обаче става все по-остър. Бледи спомени се появяват за миг и после изчезват. Знам, че моята аскеза не е била безполезна; знам, че ще съм част от същността на Бъдещите.
Умствените проекции също изчезват. Вероятно ми остават още няколко минути. Не чувствам нищо друго освен лека тъга.
Част втора
Коментар на Даниел 25
Даниел 1, 12
През първата част от живота си даваме сметка за щастието едва след като го загубим. После настъпва възрастта — втората възраст, — когато в момента на щастието вече знаем, че в края на краищата ще го загубим. След срещата ми с Красавицата разбрах, че съм навлязъл във втората възраст. Осъзнах също така, че още не съм в третата — тази на истинската старост, — когато предчувствието, че ще загубим щастието, не ни позволява дори да го изживеем.
Говорейки за Красавицата, ще кажа без преувеличение и всякакви метафори, че тя ме върна към живота. С нея изживях мигове на наситено щастие. Може би за първи път имах възможност да произнеса тази толкова проста фраза. Изживях мигове на наситено щастие. Когато бях вътре в нея или малко встрани; когато бях вътре в нея или малко преди, или малко след. На този етап времето все още съществуваше; имаше продължителни моменти, когато нищо не се случваше, а след това всичко се връщаше с едно „и после“. По-късно, няколко седмици след срещата ни, тези щастливи моменти се сляха, съединиха се в едно и целият ми живот край нея, пред очите й, се превърна в щастие.
Истинското име на Красавицата беше Естер. Никога не я нарекох Красавица, никога в нейно присъствие.
Беше странна история. Сърцераздирателна, толкова сърцераздирателна, Красавице моя… И безспорно най-странното е, че не бях истински изненадан от това. Несъмнено имах склонност да надценявам отчаянието си от отношенията си с хората (за малко да не напиша „от официалните си отношения с хората“, и донякъде е така). Значи нещо в мен знаеше и винаги е знаело, че в крайна сметка ще срещна любовта — говоря за споделената любов, единствената, която има смисъл, единствената, която може да ни отведе до друг вид възприятия, когато индивидуалността се руши, когато състоянието на света изглежда променено, а самата негова дълговечност — закономерна. Съвсем не бях наивен; знаех, че повечето хора се раждат и умират, без да са познали любовта. Малко след епидемията на „луда крава“ бяха установени нови норми за отбелязване на произхода на говеждото. На щандовете за месо в супермаркетите, в заведенията за бързо хранене се появиха етикети с надпис „Животното е родено и отгледано във Франция. Убито във Франция“. Прост живот, нали?
Ако говорим само за обстоятелства, началото на историята ни беше изключително банална. Когато се срещнахме, бях на четирийсет и седем, тя — на двайсет и две. Бях богат, тя — красива. Освен това беше актриса, а всички знаят, че кинорежисьорите спят с актрисите си; някои филми се появяват най-вече по тази причина. Но дали можех да се смятам за кинорежисьор? Като такъв бях направил само „ДВЕ МУХИ ПО-КЪСНО“ и се канех да се откажа от „ЧУК-ЧУК ПО МАГИСТРАЛАТА“, всъщност вече се бях отказал, след като се върнах от Париж. Когато таксито спря пред вилата ми в Сан Хосе, почувствах пределно ясно, че нямам сили и че няма да осъществя проекта си. Нещата обаче вече бяха поели по обичайния път и вкъщи ме очакваха десетина факса от европейски продуценти, които искаха допълнителни сведения. Моят идеен проект се свеждаше до фразата: „Да се свържат комерсиалните предимства на порнографията с тези на ултранасилието“. Това дори не било идея, а нещо като pitch59, но било добре, беше ми казал агентът, днес много млади режисьори правели така, без да искам, съм бил модерен професионалист. Имаше и три DVD-та, изпратени от най-престижните испански артистични агенти; бях започнал да правя проучвания, посочвайки, че филмът „евентуално ще бъде със сексуално съдържание“.
Ето така започна най-голямата любовна история в живота ми — по един предвидим, изтъркан и дори вулгарен начин. Приготвях си в микровълновата печка ястие от „Arroz Tres Delicias“60 и случайно поставих едното DVD в плеъра. Докато яденето се топлеше, успях да отхвърля първите три момичета. След две минути печката иззвъня, извадих яденето, добавих пюре от чушки „Suzi Weng“; в този момент на гигантския екран в дъното на салона започна рекламният клип на Естер.