Изненадата беше мъчителна; мечтата на всички мъже е да срещнат малки мръсници, невинни, но готови на всякакви извращения — такива са почти всички тийнейджърки. След това, малко по малко жените улягат, като по този начин обричат мъжете на постоянна ревност спрямо развратното им минало на малки мръсници. Да откажеш да направиш нещо, защото вече си го правил, защото вече си го опитал, бързо обезсмисля вашия живот и този на другите, лишава ви от всякакво възможно бъдеще и ви потопява в дълбока и тягостна скука, която в крайна сметка се превръща в ужасна горчивина, придружена от омраза и злоба към онези, които все още живеят. За щастие Естер все още ни най-малко не бе улегнала, но аз не можех да не си задавам въпроси за сексуалния й живот; както очаквах, тя ми отговори без заобикалки и съвсем чистосърдечно. За първи път се любила на дванайсет години след една вечер в дискотеката по време на езиков курс в Англия; но не било интересно, каза ми тя, било изолиран случай. След това две години нищо не се случило. После започнала да излиза в Мадрид и тогава, да, тогава се случили доста неща, тя наистина открила сексуалните игри. Няколко сексоргии, да. Малко садо-мазо. Малко момичета — сестра й била напълно бисексуална, но тя — не, тя обичала момчетата. За осемнайсетия си рожден ден за първи път пожелала да спи с две момчета едновременно и запазила прекрасен спомен, момчетата били във форма, тройката им продължила забавленията си, момчетата доста се специализирали, тя им биела чекии и им духала и на двамата, но единият й го вкарвал отпред, а другият отзад и тя май най-обичала така, той бил много добър, особено когато купувала попърси69. Представях си как това крехко девойче влиза в сексшоповете в Мадрид, за да си купи попърси. При разлагането на обществата със суров религиозен морал съществува кратък идеален период, когато младежите наистина имат желание за свободен, разюздан, весел живот; след това се уморяват, постепенно нарцистичното съперничество взема връх и накрая се чукат още по-малко, отколкото по времето на строгия религиозен морал. Естер все още беше в този кратък идеален период, настъпил в Испания малко по-късно. Тя беше толкова просто, толкова искрено сексуална, така доброволно бе участвала във всякакви сексигри, във всякакви сексуални експерименти, без да й дойде на ум, че в тях има нещо лошо, че дори не можех истински да й се разсърдя. Имах само упоритото и болезнено чувство, че съм я срещнал прекалено късно, твърде късно и че съм провалил живота си; знаех, че това чувство няма да ме напусне, просто защото такава беше истината.
Виждахме се много често през следващите седмици, на практика прекарвах почти всеки уикенд в Мадрид. Изобщо не знаех дали спи с други момчета, докато ме няма, предполагам, че да, но успявах доста добре да прогоня тази мисъл, в края на краищата тя винаги беше на мое разположение, радваше се, че ме вижда, любеше се все така чистосърдечно, без никакви задръжки и не виждам какво повече можех да искам. Почти никога или много рядко се питах какво намира у мен едно толкова красиво момиче. В последна сметка аз бях забавен, тя се смееше много в мое присъствие. Може би чисто и просто същото нещо ме спасяваше сега, както и преди трийсет години със Силви, когато бях поставил началото на един, общо взето, незадоволителен и изпълнен с провали любовен живот. Очевидно не я привличаха парите ми, нито известността ми — всъщност всеки път, когато ме разпознаваха на улицата, тя по-скоро изглеждаше притеснена. Тя не обичаше да разпознават и нея самата — това се случваше, макар и по-рядко. Истина е, че тя изобщо не се смяташе за актриса; повечето актьори приемат спокойно да бъдат обичани заради популярността си, и то с право, защото тя е част от самите тях, част от най-автентичната им личност, поне от тази, която са си избрали. В замяна на това малко са мъжете, които приемат да бъдат обичани заради парите си, във всеки случай на Запад е така, друго е при китайските търговци. Простодушните китайски търговци смятат, че техният „Мерцедес“ клас S, техните бани с апарат за воден масаж и изобщо парите им са част от тях самите, от същността им и не виждат защо да не предизвикат възторга на момичетата с тези материални атрибути; отношението им към последните е непосредствено, пряко, подобно на отношението на западняка към красотата на лицето му. Всъщност китайските търговци имат много по-голямо основание, защото в една достатъчно стабилна политико-икономическа система, ако човек често може да загуби физическата си красота поради болест, ако старостта неизбежно му я отнема, то много по-рядко може да бъде лишен от вилите си по Лазурния бряг или от мерцедесите си клас S. Аз обаче бях западен невротик, а не китайски търговец и комплицираната ми душа предпочиташе да ме ценят заради хумора ми, а не само заради парите или славата ми. Съвсем не бях убеден, че през дългата си и активна кариера бях успял да дам най-доброто от себе си, да изследвам всички страни на личността си, аз не бях истински творец като например Венсан, защото знаех, че всъщност в живота няма нищо смешно, но не исках да се съобразявам с това, бях до известна степен проститутка, бях се приспособил към вкусовете на публиката, никога не бях искрен, ако допуснем, че това е възможно, но знаех, че трябва да го допуснем и че ако искреността сама по себе си е нищо, то тя е предпоставка за всичко. Дълбоко в себе си разбирах, че нито един от нещастните ми скечове, нито от жалките ми сценарии, скърпени механично със сръчността на хитър професионалист за развлечение на публика от мръсници и маймуни, не заслужава да ме надживее. На моменти тази мисъл бе мъчителна; но знаех, че ще успея да прогоня и нея сравнително бързо.