Единственото нещо, което не успявах да си обясня, бе смущението на Естер в мое присъствие, когато сестра й телефонираше в хотелската стая. Мислейки за това, си дадох сметка, че макар и да бях срещал нейни приятели — най-вече хомосексуалисти, — никога не бях виждал сестра й, с която все пак тя живееше. След кратко колебание тя ми призна, че никога не е говорила със сестра си за нашата връзка; всеки път, когато се срещахме, тя твърдяла, че е с приятелка или с някое момче. Попитах я защо — тя не била обмисляла този въпрос; чувствала, че сестра й ще бъде шокирана, но не се задълбочавала. Очевидно причината не беше съдържанието на моите продукции, спектакли или филми; сестра й била съвсем малка при смъртта на Франко, участвала активно в последвалата movida70 и водела съвсем разпуснат живот. Всички наркотици били разрешени в дома й — от кокаин до ЛСД, като се мине през халюциногенните гъби, марихуаната и екстази. Когато Естер била на пет години, сестра й живеела с двама бисексуални мъже; и тримата спели в едно легло и вечер идвали заедно да й кажат „лека нощ“, преди да заспи. По-късно сестра й живяла с някаква жена, но не престанала да приема многобройните си любовници и неколкократно организирала доста жежки купони в апартамента си. Естер минавала да каже „лека нощ“ на всички и после отивала в стаята си, за да чете комикси за Тентен. Имало все пак някакви граници и веднъж сестра й изхвърлила безцеремонно някакъв гост, който се опитал доста настойчиво да погали момиченцето, като дори го заплашила да извика полицията. „Между възрастни и при взаимно съгласие“ — такава била границата, а позволената възраст започвала с пубертета, всичко това беше пределно ясно, много добре разбирах какъв тип жена е сестра й, вероятно беше за пълната свобода в изкуството. Като журналистка от левицата тя сигурно уважаваше мангизите, dinero, тоест не виждах в какво можеше да ме упрекне. Безспорно имаше някаква тайна, нещо се премълчаваше и за да съм наясно, в крайна сметка попитах направо Естер.
Тя помълча няколко минути и ми отговори замислено: „Мисля, че ще сметне, че си много стар…“ Така беше, убедих се още щом го изрече, и разкритието не ме учуди ни най-малко, беше като отзвук от приглушен, но дългоочакван удар. Разликата във възрастта беше последното табу, крайната граница, още по-непреодолима, защото беше последна и бе заместила всички останали. В модерния свят може да си сексманиак, бисексуален, транссексуален, зоофил, но е забранено да си стар. „Тя ще приеме като нещо нездраво, ненормално, ако не излизам с момче на моите години…“ — продължи Естер с примирение. Добре де, така е, аз съм застаряващ мъж, носех този позор — за да употребя термина, използван от Кутси71, който ми се струваше идеален, не намирах по-подходящ; тази свобода на нравите, толкова очарователна, свежа и привлекателна у юношите, у мен се превръщаше в отвратителната настойчивост на дърт нерез, който не иска да се откаже. На мястото на сестра й всички щяха да си помислят така, няма изход — освен ако не си китайски търговец.
70
Движение в културния живот на Испания, зародило се непосредствено след смъртта на Франко и известно със свободата на нравите си сред неговите представители, най-яркият от които е П. Алмодовар. — Б.пр.
71
Кутси, Дж. М. — южноафрикански писател, носител на Нобелова награда, автор на романа „В очакване на варварите“. — Б.пр.