Ако аз бях язвителен, то тя беше кротка; и ако без никакви задръжки вземах страната на старите, то тя в никакъв случай не отстояваше в същата степен каузата на младите. Последва дълъг разговор, все по-вълнуващ и нежен, отначало в същия бар, след това в ресторанта, после в друг бар и най-сетне в хотелската стая; онази вечер дори забравихме да се любим. Това бе първият ни истински разговор и май беше първият ми истински разговор с някого от години насам, последният като че ли датираше от началото на съвместния ми живот с Изабел — може би бях водил истински разговори само с любимата жена и всъщност ми се струваше нормално, че размяната на идеи с човек, който не познава тялото ви и когото тя не може нито да натъжи, нито да зарадва, е нещо фалшиво и в крайна сметка невъзможно, защото ние сме тела, ние сме преди всичко, най-вече и почти единствено тела и състоянието на телата ни обяснява повечето от интелектуалните и моралните ни схващания. В онази нощ научих, че на тринайсет години Естер имала тежка бъбречна болест, която наложила сложна операция, и че единият й бъбрек бил изцяло атрофиран, поради което пиела по два литра вода на ден, а другият за момента бил спасен, но можел също да се разболее; струваше ми се очевидно, че това е много важна подробност и несъмнено поради нея Естер не бе улегнала в сексуален план — тя знаеше цената на живота и колко кратък е той. Научих също така — и това ми се стори още по-важно, — че тя имала куче, прибрано от улиците на Мадрид, и се грижела за него от петгодишна възраст; то умряло миналата година. Всяко много красиво младо момиче, обект на постоянното преклонение и безкрайното внимание на мъжката част от населението, включително и на онези — голямото мнозинство, — които вече нямат никаква надежда да се радват на неговата сексуална благосклонност и, честно казано, най-вече на тях, но и същевременно сблъскващо се с гнусното съперничество, достигащо у някои петдесетгодишни мъже чисто и просто до слабоумие, всяко много красиво младо момиче, пред което всички лица разцъфтяват в усмивка и всички трудности се изглаждат, прието навсякъде като че ли е царица на света, естествено, се превръща в чудовище на егоизма и на самодоволното тщеславие. Физическата красота в този случай играе точно същата роля както благородният произход при стария режим и краткото осъзнаване по време на пубертета на чисто случайния произход на техния ранг у повечето много красиви млади момичета бързо отстъпва място на чувство за вродено, естествено, инстинктивно превъзходство, което изцяло ги поставя извън останалите хора и много над тях. Тъй като всеки край него има за цел единствено да му спести всякаква мъка и да предугади и най-малкото му желание, всяко много красиво младо момиче е убедено, че останалият свят се състои от слуги, като неговата единствена задача е да поддържа еротичната си ценност, очаквайки да срещне момче, достойно да бъде облагодетелствано. Единственото нещо, което може да го спаси в морален план, е да поеме конкретна отговорност за някое по-слабо същество, да бъде лично и пряко отговорно за задоволяването на физическите му нужди, за здравето му, за оцеляването му — това същество може да бъде по-малко братче или сестричка, домашен любимец, няма значение.
Естер със сигурност не беше добре възпитана в обичайния смисъл на думата, никога не би й хрумнало да изпразни пепелника или да прибере масата и тя без никакво стеснение оставяше лампата запалена след себе в стаите, от които излизаше (случвало ми се е, вървейки подир нея във вилата ми в Сан Хосе, да гася седемнайсет пъти лампата); също така не можеше да става и дума да я помолиш да купи каквото и да било, да донесе от магазина, в който отива, нещо, което не я засяга лично, — и изобщо да направи някаква услуга. Като всички много красиви млади момичета всъщност тя беше добра само в чукането и би било глупаво да бъде използвана за друго, да се търси в нея друго освен луксозно животно, галено и глезено във всяко отношение, защитено от всякаква грижа, държано настрани от всякаква досадна или мъчителна работа, за да може по-добре да се посвети на изключително сексуалната си функция. Но тя съвсем не беше онова чудовище на арогантността, на абсолютния егоизъм или, за да говорим с думите на Бодлер, онази дяволска малка мръсница, каквито са повечето много красиви млади момичета; тя знаеше какво е болест, слабост и смърт. Въпреки че бе красива, много красива, безкрайно еротична и привлекателна, Естер все пак бе чувствителна към болките на животните, защото ги познаваше; именно онази вечер разбрах това и започнах наистина да я обичам. Колкото и силно да е било физическото ми желание, то никога не е било достатъчно, за да ме накара да се влюбя, то бе успявало да достигне този последен стадий само когато се съпътстваше от съчувствие към желаното същество; очевидно всяко живо същество заслужава съчувствие поради простия факт, че е живо и поради това е подложено на безброй страдания, но когато насреща ти стои младо и здраво същество, това съображение изглежда съвсем теоретично. Заради бъбречната си болест, заради неочакваната физическа слабост Естер успяваше да събуди у мен непресторено съчувствие всеки път, когато пожелавах да изпитам това чувство към нея. Тъй като самата тя беше състрадателна и дори от време на време се стремеше да бъде добра, аз можех да изпитвам към нея и уважение, което вече беше нещо повече, защото аз по принцип не бях човек на страстта, и ако можех да желая някаква съвсем презряна личност, ако многократно ми се беше случвало да чукам момичета единствено за да осигуря влиянието си върху тях, а всъщност за да ги доминирам, ако дори бях стигнал дотам, че да използвам това недостойно чувство в много от скечовете си и да проявявам смущаващо разбиране към онези насилници, които унищожават жертвата си веднага след като използват тялото й, то аз винаги съм имал нужда да уважавам, за да обичам, и никога не съм се чувствал добре в сексуална връзка, почиваща на чистото еротично привличане и взаимно безразличие; за да бъда щастлив в секса, винаги съм имал нужда — по липса на любов — от минимална симпатия, уважение, естествено разбирателство; не, не бях се отказал от човечността.