Естер не само беше състрадателна и кротка, но тя бе достатъчно интелигентна и фина, за да се постави на мое място. След този спор, в който аз с мъчителна ярост — между другото и глупава, тъй като тя нямаше никакво намерение да ме постави в тази категория — отстоявах правото на застаряващите да бъдат щастливи, тя заяви, че ще говори за мен със сестра си и в най-кратък срок ще ни запознае.
През онази седмица в Мадрид, прекарана почти изцяло с Естер и която остава един от най-щастливите периоди в живота ми, си дадох също така сметка, че ако тя има и други любовници, то наличието им бе странно дискретно, и че след като не съм единственият — което в крайна сметка също бе възможно, — то несъмнено бях най-предпочитаният. За първи път в живота си се чувствах напълно щастлив, че съм мъж, имам предвид човешко същество от мъжки пол, защото за първи път бях намерил жена, която се разкриваше напълно пред мен и ми даваше изцяло и без задръжки всичко, което една жена може да даде на един мъж. Също за първи път изпитвах към ближния си милосърдни и приятелски чувства, бих желал всички да са щастливи като мен. Вече не бях никакъв шут, хумористичното поведение бе далеч, с една дума, отново живеех, макар и да знаех, че бе за последен път. Всяка енергия е от сексуално естество и когато животното не може да се възпроизвежда, то вече не става за нищо. Същото е и с хората; когато сексуалният инстинкт изчезне, пише Шопенхауер, истинската същност на живота е изконсумирана; ето какво казва той в една ужасяваща метафора: „Съществуването на човека прилича на театрално представление, което е започнало с живи актьори, а завършва с автомати, облечени със същите костюми“. Не исках да стана автомат и Естер ми беше върнала именно това истинско присъствие, този вкус на живия живот, както би казал Достоевски. Защо да поддържам функционирането на тяло, което никой не докосва? Защо да избера толкова хубава хотелска стая, ако трябва да спя в нея сам? След толкова други хора, претърпели поражение въпреки хихиканията и гримасите си, можех само да се примиря — безгранична и възхитителна е силата на любовта.