Пророкът седна на фотьойла си, а ние — на възглавници в подножието на стъпалата. По даден от него знак девойките се разпръснаха и се върнаха, носейки каменинови купи с бадеми и сушени плодове; други държаха амфори, пълни с нещо, което се оказа сок от ананас. Значи продължаваше да следва гръцкия стил; мизансценът обаче не бе съвсем наред, смущаващо бе да видиш върху някоя масичка опаковки от ядки „Бененатс“. „Сюзан…“ — каза тихо пророкът на една девойка със светлоруси коси, сини очи и прелестно наивно лице, която седеше в краката му. Подчинявайки се безмълвно, тя коленичи между бедрата му и започна да го смуче; членът му бе дебел и къс. Очевидно, желаеше още от началото да демонстрира безусловното си превъзходство; за миг се запитах дали го правеше само за удоволствие, или това бе част от план, чиято цел бе да ме впечатли. Ни най-малко не бях впечатлен, но забелязах, че Патрик изглеждаше смутен, гледаше притеснено в краката си, изчервяваше се, макар че всичко това по принцип напълно отговаряше на теориите, които проповядваше. Отначало разговорът се завъртя около международното положение, характеризиращо се според пророка със сериозни заплахи за демокрацията; опасността от мюсюлмански интегризъм ни най-малко не била преувеличена, той разполагал с тревожна информация от африканските си привърженици. Нямах какво да кажа по този въпрос, което не бе зле и ми позволи да запазя на лицето си израз на почтителен интерес. От време на време той поставяше ръка на главата на момичето, което прекъсваше движението си; после по нов знак пак започваше да го смуче. След неколкоминутен монолог пророкът ме попита дали искам да си почина преди вечерята, в която щели да участват главните ръководители; стори ми се, че правилният отговор бе „да“.
— Мина много добре! Мина много добре!… — прошепна ми Патрик, треперещ от възбуда, докато вървяхме по коридора в обратна посока.
Демонстративното му угодничество ме смути; опитвах се да си припомня какво знам за първобитните племена и йерархичните ритуали, но не успявах, бях чел за тези неща на младини, когато учех за актьор; тогава вярвах, че едни и същи, но само леко променени механизми се срещат и в съвременните общества и че познаването им може да ми послужи при писането на моите скечове — в общи линии това предположение се оказа точно, особено ми помогна Леви-Строс. Когато излязохме на площадката, спрях, поразен от вида на палатковия лагер, където живееха привържениците, разположен на петдесетина метра по-долу; вероятно имаше повече от хиляда палатки тип иглу, разположени плътно една до друга, чисто бели и образуващи същата звезда с извити лъчи, която бе емблема на сектата. Фигурата можела да се забележи от височина — или от небето — загатна Патрик. Посолството щяло да има същата форма, лично пророкът бил направил чертежите, със сигурност щял да ми ги покаже.
Очаквах, че вечерята ще бъде великолепна и изпъстрена с изискани вкуснотии; много бързо трябваше да се разочаровам. В областта на храненето пророкът явно се придържаше към най-голяма скромност: домати, бакла, маслини, грис — всичко това сервирано в нищожни количества; малко овче сирене, придружено с чаша червено вино. Той не само спазваше строга критска диета, но и правеше всеки ден по един час гимнастика, като всички упражнения бяха грижливо замислени, за да стимулират сърдечно-съдовата система, взимаше таблетки пантестон и MDMA76, както и други медикаменти, които се продаваха единствено в САЩ. Пророкът буквално беше откачил на тема стареене и разговорът почти изцяло се въртеше около свободните радикали, отпускането на колагеновите фибрили, фрагментирането на еластина, натрупването на липофусцина в чернодробните клетки. Той имаше вид на човек, запознат из основи с тази тема, Учения се намесваше само от време на време, за да уточни някоя подробност. Другите поканени бяха Хумориста, Ченгето и Венсан, когото виждах за първи път след пристигането си; стори ми се още по-отнесен от обикновено; изобщо не слушаше, а като че ли мислеше за нещо свое, което не можеше да формулира, по лицето му пробягваха нервни тикове, особено когато се появяваше Сюзан; трапезата се обслужваше от годениците на пророка, които за случая бяха облекли дълги бели туники с цепка отстрани.
Пророкът не пиеше кафе и вечерята завърши с някаква много горчива отвара със зелен цвят, която според него била несравнимо средство срещу натрупването на липофусцин. Учения потвърди тази информация. Разделихме се рано, защото пророкът държеше на дългия и оздравителен сън. Венсан ме последва чевръсто в коридора, стори ми се, че се е лепнал за мен и иска да ми говори. Пещерата, която ми бяха дали, бе малко по-просторна от неговата и имаше тераса, издигаща се над палатковия лагер. Бе едва единайсет часът вечерта, но всичко изглеждаше напълно спокойно, не се чуваше никаква музика, никой не сновеше между палатките. Поднесох на Венсан чаша с „Гленфидиш“, който бях купил от фришопа на летището в Мадрид.
76
Пантестон — препарат на базата на тестостерона, употребява се като допинг; MDMA — група наркотици, най-известният от които е екстази. — Б.пр.