Първата лекция за деня започваше в осем часа и бе изнесена именно от Мицкевич. Беше озаглавена „Човешкото същество: материя и информация“. Докато го гледах как се качва на подиума, слаб и изпит, много сериозен, с куп книжа в ръката, си казах, че щеше да е съвсем на мястото си на семинар за студенти от магистърска степен, но че тук едва ли можеше да разчита на голям успех. Той набързо поздрави присъстващите и започна изложението си — никакво намигване към публиката, никакви шеги, никакъв опит да възбуди колективна, сантиментална или религиозна емоция; нищо освен чисто знание.
След половин час, посветен на генетичния код — много добре изучен в настоящия момент — и на все още непознатите модалности на проявленията му при синтеза на белтъчините, той все пак прибягна към някакъв сценичен ефект. Двама асистенти с известно усилие донесоха и поставиха на масата пред него контейнер, голям колкото торба с цимент и съставен от прозрачни пластмасови торбички, поставени една до друга, различни по размер и съдържащи разнообразни химични съединения — най-голямата бе пълна с вода.
— Това тук е човешко същество!… — почти възторжено възкликна Учения — впоследствие разбрах, че пророкът, взимайки предвид забележките на Ченгето, го бил помолил да оживи малко изложението си и дори го записал в ускорен курс по устна комуникация, с видеотренировки и участие на професионални артисти.
— Контейнерът на тази маса — продължи той — има абсолютно същия химичен състав като на възрастен човек с тегло шейсет и три килограма. Както сами виждате, ние се състоим главно от вода… — Той взе малко ножче, проби торбичката; потече слаба струя.
— Естествено, има големи различия… — Спектакълът свърши и той постепенно възвърна сериозния си тон; торбичката с вода омекна и бавно се сплеска. — Колкото и важни да са тези различия, те могат да се резюмират с една дума: информация. Човешкото същество е материя плюс информация. Днес познаваме с точност до грам състава на тази материя: става дума за прости химични елементи, които присъстват в голяма степен и в неживата природа. Информацията също ни е известна, поне по принцип — тя изцяло е записана върху ДНК, тази на ядрото и на митохондриите. Въпросната ДНК съдържа не само информацията, необходима за създаване на целия организъм, за ембриогенезата, но и тази, която след това управлява и командва функционирането на същия този организъм. Нужно ли е при това положение непременно да минем през ембриогенеза? Защо да не създадем направо възрастно човешко същество от нужните химични елементи и схемата, предоставена от ДНК? Няма съмнение, че бъдещите ни изследвания са в тази насока. Хората на бъдещето ще се раждат във възрастно тяло, тяло на осемнайсет години и именно този модел ще се възпроизвежда по-нататък, именно в тази идеална форма те ще достигнат — ние с вас ще достигнем, ако работата ми напредва така, както се надявам, — до безсмъртието. Клонирането е примитивен метод, проста имитация на естественото възпроизвеждане; развитието на ембриона не носи нищо, освен възможност за малформации и грешки; то се превръща в излишен етап, ако разполагаме с конструктивния план и необходимите материали.
— Не е така — продължи той, — и това е нещо, върху което искам да привлека вниманието ви, — с човешкия мозък. Наистина, съществуват някои елементарни схеми, някои базови елементи на способностите и чертите на характера вече са вписани в генетичния код, но по същество човешката личност, това, което съставя нашата индивидуалност и нашата памет, се оформя постепенно през целия ни живот чрез активиране и химическо усилване на невронните мрежи и съответните нервни окончания; с една дума, индивидуалната история създава индивида.