След все така скромния обяд седнах до пророка в неговия „Рейндж Роувър“. Мицкевич се качи отпред, един охранител застана на волана. Пътят продължаваше отвъд палатковия лагер и бе прокаран в скалата; много бързо потънахме в облак червен прах. След четвърт час колата спря пред чисто бял паралелепипед с квадратна основа, без никакви отвори, с основа двайсет и височина десет метра. Мицкевич включи дистанционното — една масивна врата с невидими панти се отвори в стената.
Вътре денонощно поддържали постоянни температура и осветление, обясни той. Една стълба ни отведе към висок надземен етаж, който обикаляше зданието и където бяха разположени кабинети. Метални шкафове, вградени в стените, бяха пълни с грижливо надписани DVD, съдържащи разнообразни данни. В долния етаж бе разположена само една полусфера с прозрачни пластмасови стени, в която се виждаха стотици също прозрачни тръби, отвеждащи към лъскави стоманени контейнери.
— Тези тръби съдържат химичните вещества, необходими за създаването на човешко същество — каза Мицкевич: — въглерод, водород, кислород, азот и различни микроелементи…
— Ето в това прозрачно кълбо — добави пророкът с треперещ глас — ще се роди първият човек, заченат напълно изкуствено; първият истински киборг!
Погледнах внимателно двамата мъже — за първи път, откакто бях срещнал пророка, той бе напълно сериозен и сякаш стъписан и почти уплашен от перспективите, които бъдещето предлагаше. Мицкевич изглеждаше напълно уверен в себе си и явно желаеше да продължи обясненията си — вътре в тази зала той бе истинският шеф, пророкът нямаше думата. В този момент осъзнах, че оборудването на лабораторията вероятно бе струвало скъпо и дори много скъпо и че навярно тук отива по-голямата част от членския внос и печалбите, че всъщност тази зала е истинският смисъл на съществуването на сектата. В отговор на въпросите ми Мицкевич уточни, че още сега били в състояние да осъществят синтеза на всички протеини и сложни фосфолипиди, участващи във функционирането на клетките; че също така можели да възпроизведат всички органели, с изключение, според него временно, на комплекса на Голджи, но се сблъскали с непредвидени трудности при синтеза на плазмената мембрана и следователно още не можели да създадат напълно функционална жива клетка. На въпроса ми дали са по-напреднали от други изследователски екипи, той се намръщи: явно не съм разбрал добре: те не само били напреднали, но и били единственият екип в света, занимаващ се с изкуствен синтез, при който ДНК вече не служи за развитието на ембрионални слоеве, а се използва само за информация с цел управление на завършения организъм. Именно това щяло да позволи да се прескочи стадият на ембриогенезата и да се създават направо възрастни индивиди. Докато сме оставали зависими от нормалното биологично развитие, щели да бъдат нужни около осемнайсет години, за да се изгради човешко същество; когато всички процеси бъдат овладени, този срок според него щял да бъде сведен до един час.
Даниел 25, 5
В действителност били нужни три века изследвания, за да се достигне целта, набелязана от Мицкевич още в началото на XXI век, и първите поколения неохора да бъдат създадени чрез клониране, от което той смятал, че ще се откаже много по-рано. Но неговите предвиждания в областта на ембриологията в дългосрочен план се оказали изключително плодотворни; за нещастие това довело до безпрекословно приемане и на идеите му за модела на мозъчното функциониране. Метафората за човешкия мозък като недетерминистична машина на Тюринг в края на краищата се оказала напълно безплодна; в човешкия ум настина съществуват неалгоритмични процеси, както посочва съществуването, установено от Гводел още през 1930 година, на недоказуеми пропозиции, които обаче недвусмислено могат да бъдат признати за верни. И тук на учените били нужни три века, за да изоставят тази насока на изследванията и да се примирят със старите механизми на условните рефлекси и обучението — но вече усъвършенствани, ускорени и много по-надеждни, което било постигнато чрез инжектиране в новия организъм на белтъци, взети от хипокампуса на стария организъм. Този метод — един вид хибрид между биохимичното и пропозиционалното — не отговаря на научната строгост, към която се стремели Мицкевич и първите му последователи, той само претендира, че представлява, както прагматично и малко нахално се изразява Пърс, „най-доброто, което можем да направим в реалния свят, като се има предвид действителното състояние на нашите знания“.